X

         След няколко месеца вестоносец ми донесе писмо от Дионисий Рали. В него митрополитът ме известяваше, че неговите господари му били възложили важна мисия и за да я изпълни трябвало по-скоро да посети руския цар. Питаше ме дали до десетина дена ще мога да стигна до седалището на Естергомската архиепископия, където той сега оглавявал Молдавската църква. Искаше да го придружавам по време на посещението му в Русия. Пишеше ми да не бера грижа за пари, докато съм с него, защото императорското правителство му било отпуснало месечна пенсия и приходите на Естергомската архиепископия. От Лука Джовани знаех, че и друг се бил запътил за среща с руския цар. Охридският патриарх Атанасий преди време ходил в Прага, а след това, заедно с пелагонийския митрополит Йеремия, насред зима, на кон, потеглил за Испания, за да дири помощ в борбата срещу османците. Но в Милано двамата йерарси били арестувани. Като го освободили Атанасий веднага тръгнал към Русия. Джовани му се възхищаваше и винаги с преклонение говореше за този велик мъж. Та сега първом се зарадвах, че Рали ме кани, заедно да посетим руския цар, ама после като погледнах Верка, която скоро щеше да ражда, започнах да се чудя какво да правя. Реших да споделя мъката си с отец Наум, дето служеше в близката до дома ми църква. Разказах му всичко и че бързо трябва да дам отговор на Дионисий Рали.

         - Синко, почакай до утре. Ще разговарям с дяда Кирила, дали той пак ще може да поеме грижите за паството ни и ако се съгласи, тогаз ще те моля аз, вместо теб, да придружа Рали при срещата му с руския цар. Дано и с Атанасий да се видим пътьом и заедно да работим за Святото дело, че не се търпи тоз турски гнет, а тъй да копнея в Свободна България да поживея! – развълнувано се разприказва свещеникът.

         Често ми се случваше да си хортувам с тоз буден българин и сега си помислих, че тъкмо той става за мой заместник. Възрадвано му рекох:

         - Отче Науме, прекланям се пред тебе! Утре ще се видим, за да ми кажеш какво си решил.

         Разделихме се и аз се прибрах вкъщи, умислен и колеблив. Дали не трябваше лично да замина за Русия ? Но нямах много време да се терзая, защото заварих Райовица у дома. Лалка и Пейовица също се суетяха покрай Верка. Дошло бе времето - скоро пак рожба щях да имам! Приседнах на миндера до Дона и зачаках. Не се мина много и се чу рев, а след малко беше на два гласа, като песен. Лалка изскочи от одаята :

         - Бачо Доброславе, радвай се, че близнета ти се родиха - мъжко и женско чедо имаш!

         Развълнуван, влязох при Верка. От двете й страни бяха положени две малки, издължени бохчички и всяка ревеше на различен глас. Жена ми едва успя да се поусмихне, а после промълви, че й е студено. Завих я, замилвах я по косата и тя се унесе. Замолих Исуса Христа да са добре - тя и рожбичките ни, дето сега леко помръдваха с малките си устенца.

         Бая време се изтърколи докато Верка да се съвземе, но даде Господ и тя пак здраво стъпи на нозете си. Така аз и Дона най-подир се видяхме по-свободни, та почнах да попоглеждам и старите си дела.Отец Наум отдавна бе поел към Естергомската архиепископия и сигур вече двамата с Дионисий Рали бяха потеглили към Русия. В нашата църква отново служеше старият поп Кирил. Отидох да уговоря с него кръщението на чедата си, а и да го поразпитам няма ли вести от Наума. Зарадва се чилякът като ме видя и рече:

         - Добре дошъл в Божия дом, Доброславе и честити ти рожби! Живи и здрави да са и скоро да ги кръщаваме!

         - Благодаря ти и дано Бог добро да даде, отче – рекох аз, поклоних се и му целунах ръка. – Наистина, скоро кръщение ще правим, та се стягай!

         - Как ще се казват младенците?

         - Момчето ще е Георги, а момичето - Невенка. Преди време бях разказал на Верка за Венка и мъж й Георги, дето турците го изгориха на клада в София,че се не пречупи и исляма не щя да приеме. Оттогаз жената все ме кара житието му да й чета и твърде го почита, затуй сега иска рожбите ни тез имена да носят – разприказвах се аз, а после уговорих с поп Кирил всичко покрай кръщението и най-подир го попитах има ли вести от отца Наума.

         - Нямам, чедо, но на изпроводяк той ми каза, че ако искаме за него нещо да научим, с търговците требе да хортуваме.

         - Тия дни ще намина къмто Станимака - дано Лука Джовани вече да е узнал що щат поп Наум и архиепископ Дионисий Рали – рекох аз и побързах да се разделя с отец Кирил,че нямах търпение у дома  да  си се прибера и пърхащите рожбички да си нагледам. Често аз будувах по нощята, че и Верка да се поотмори. Е, не бях оправен като нея, ама тя дип не ми придиряше и от малко помощ пак доволна остаяше.  

         Не се бях още наканил да потърся Джовани, когато пратеник на Дионисий Рали ме намери по време на неделната служба в църквата “Света Марина”. Докато пееше, отец Кирил ми даде знак да го почакам. Подир ме дръпна зад олтаря, а там, на  трикрако столче, се беше свил един русоляв человек. Видя ми се, че е бая изморен, прашен и умислен.

          - Ето го Доброслав - рече му свещеникът, а после се обърна към мене:

           - Вестоносец на архиепископ Рали е тоз чиляк. Запознайте се! Алекси го викат.

         Ръкувахме се и пратеникът побърза да ми разкаже за злата участ, що сполетяла Дионисий Рали и нашия поп Наум, когато двамата се върнали от Русия. Емисар на седмиградския владетел ги обвинил пред господаря си,че като преговаряли с руския цар, загърбили що им било заповядано. Поляците, литовците и руснаците още помнеха Ливонската война. Тогаз Русия загуби и предаде Ливония на Жечпосполита, що от Сигизмунд Батори се водеше, срещу туй – да бъдат върнати някои превзети руски поселища. Оттогава, та и до ден днешен, страшен глад върлуваше сред руските люде. Още кога забягнах там, след Търновското въстание, человеците ядяха дор кучета, корени и кора на дървета и мряха от болести като мухи. Болярите си записваха кои селяни са тяхни и тъй закрепостените можеха да сменят господаря си  много трудно и то само на Юриев ден. След смъртта на руския цар Иван Грозни, а сетне и на наследилия престола – на средния му син цар Фьодор Йоанович, останал бездетен, знаех, че Земският събор избрал нов цар - шуреят на Йоанович - честолюбивият Борис Годунов. Та при него вече Русия си върнала загубените земи по крайбрежието на Балтийското море и отблъснала нападение на кримските татари срещу Москва. Чух, че Годунов бил смел чиляк и сам оглавявал похода на четиридесетхилядно дворянско опълчение срещу хан Кази - Гирей, който така се стреснал, че не се осмелил да навлезе в руските земи.От Дионисий Рали знаех, че наскоро била създадена Руска Патриаршия. Сега пък имало страшни размирици - някой си Хлопок Косолап, дето му викали Кривокракия, разбунил много руски селяци. Та покрай всичко туй, новите господари на Дионисий Рали искаха, като използват църковните люде, своето да постигнат, та дано някои от земите  да си върнат. Ама Рали някак им бил объркал работата. Така и не разбрах какво точно е сторил и що е трябвало да прави - какво е загърбил и що на своя глава е свършил. Може и емисарят да го е  наклеветил, знам ли, ама подшушнатото не се понравило на императора - разярил се той и в зандан хвърлил и архиепископа, и попа Наума. Но Рали успял Алекси да зърне -  разправил му неволята си и го замолил я Джорджича, я мене да потърси, та дано помощ да найдем.

         Поп Кирил покани вестоносеца да се настани в църковната къшла, додето да решим що да струваме. Бая угрижен аз си се прибрах у дома. Чудех се как да кажа на Верка, че пак път ще бия и по далечни земи ще се губя. Покрай рожбичките ни, тя и да седне не сварваше и как ли сама щеше да ги гледа като по друмищата запраша? Но наканих се и кога тя чеденцата ни взе да кърми, аз я подпитах дали да не отида на отца Наума и на архиепископа Рали да помогна, че в голяма нужда сега се намират - в затвор запнати. Поомисли се жена ми и гаче ли дип добре не й стана, ама ми рече:

         - Върви, Доброславе! На теб разчитат людете - няма да ги изоставиш я!

         Прегърнах я и, както в скутите си рожбичките ни бе прикътала, много мила ми стана! Най-гальовната нощ ни бе тази и още потръпва кожата ми, кога си я припомням, а птичият шепот още го чувам и ласката на Веркините коси усещам.

         На другия ден уговорих Лалка, Пейовица, абаджията Райо и все комшии, в помощ на Верка да бъдат дорде ме няма у дома. Обясних на Дона защо пак по друмища запрашвам, приготвих си бохчичката, разделих се с домочадието и право при Алекси отидох. На ранини, двамата  с него поехме дългия път към Естергомската архиепископия.

                                     Следва продължение