Осъзнаване - 9 от втора част на романа
IX
Тази утрин пак си четях житието на Доброслав, когато жена ми предложи да отида с нея на работа. Тя наскоро бе успяла да издържи изпитите за нотариус и сега правеше първите си крачки в това поприще. Не ми стана много ясно как ще мога да помагам, но реших поне да се разходя до кантората. Размотаването вкъщи отдавна ми беше омръзнало. Долу-горе пооправихме в дома ни, после събудихме децата, изпратихме ги на училище и тръгнахме пеш към офиса. Стремях се да не влача левия си крак и да ходя като напълно здрав човек. Мислех си, че днес, разговаряйки, трябва да внимавам повече – в резултат на черепно-мозъчната травма все още не можех правилно да произнасям някои думи, понякога ги завалях и събеседникът ми сигурно щеше да помисли, че съм пиян. Благоверната ме успокои, че деловодителката тези дни била в отпуск и нямало с кого толкова да говоря – щял съм да преснимам документи на ксерокса. Поусъмних се дали ще мога да се справя, но жена ми каза, че това е лесна работа и аз се разбързах още повече, за да стигнем навреме. Скоро бяхме в офиса. Съпругата ми включи компютъра и ксерокса, смени и датата на щемпела.Точно тогава влязоха клиенти – добре охранен полицай, придружаван от млада адвокатка. Мъжът се заинтересува какво трябва да се направи, за да закупи, но на името на баща си и то без търг, сгради, внесени като капитал в търговско дружество, в което участваше и държавата. Когато жена ми му обясни, че трябва разрешение на органа по приватизацията и решение на общото събрание на колективния орган на дружеството, полицаят се намръщи и попита дали тези норми не могат да се заобиколят, като в същия момент ме изгледа недоволно, сякаш бях най-неприятният навлек. Намекът му беше ясен. Аз подхвърлих, че ми се пие кафе и напуснах кантората. Нямаше да издържа и тук. Навсякъде попадах в гнусна, лепкава паяжина и непрекъснато се нуждаех от духовен душ, за да мога да оцелея. Тръгнах към близкия “РЕП” и заразглеждах вестниците. Исках да намеря статия на висотата на Ботевата публицистика, но никъде не открих такава. Клюки, зле представени новини, криминални хроники, реклами – това беше всичко. Не си струваше да си давам парите за нещо толкова посредствено.
Прецених, че е минало достатъчно време и се върнах в кантората. Охраненият полицай скочи от мястото си, дръпна адвокатката и двамата демонстративно напуснаха, като блъснаха вратата и тя се затвори зад гърбовете им с гръм и трясък.
- Какво стана? - притесних се аз. - Да не попречих нещо?
- Не, не! Просто казах на господина, че трябва да се спази законният ред за покупко-продажбата и не може да се допусне това, което той иска - успокои ме жена ми, след което ме заведе до Агенцията по вписванията, за да узная къде да нося нотариалните актове, които подлежат на вписване.
Останалата част от работния ден мина спокойно. Аз непрекъснато се ослушвах дали моят приятел Христо Радев - един от изчезналите моряци от потъналия търговски кораб, няма пак да ми позвъни по мобилния телефон, но засега надеждите ми оставаха напразни.
Вечерта пак не издържах телевизионните предавания, защото управляващите започнаха да ни обещават, че ако гласуваме на предстоящите парламентарни избори, то тогава ще участваме и в лотария, от която ще можем да спечелим мобилни апарати и други джунджурии. За пореден път високо оцених гения на Алеко Константинов - бай Ганьо се пъчеше повече отвсякога и ни скланяше да пуснем гласа си за него. Като си помислих това и неволно избухнах в смях - изведнъж си припомних разказа на Чудомир за българския селянин, който като влязъл в избирателната кабинка високо се развикал и пуснал на воля гласа си - “Юря-я-я!”. Сега всички трябва да постъпим като него! Погрижих се да не си разваля доброто настроение и навреме спрях телевизора – пак се заех с житието на Доброслав.
Следва продължение
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за интереса, Галя! След няколко дни ще публикувам продължение.
-
Безжичен, благодаря за интереса!
-
Както вече споменах, предпочитам да чета на един дъх... Но твоето произведение ме заинтересува и затова чакам частите... Е, вероятно някои ще прочета когато се съберат повече... но е интересно и това, че има сериозна изследователска работа - личи си...
-
Благодаря, Ивон!
-
Благодаря, Ангел!
-
Макар и малка брънка от веригата на целия роман, говори много.
-
Благодаря, Петя!
-
Бягството от реалността, патентът на романтиците...
Поздрави, Роси! -
Стефи, благодаря за желанието да прочетеш всичко, както и за поздравите!
-
Ще прочета всичко и тогава...Поздрави
-
Да, съществува стремежът да се преодолее състоянието на кома, но...
Благодаря за отзива, Веси! -
Може би, Плами. Благодаря!
-
Дааа... Определено житието на Доброслав ще пооправи настроението
Поздрав, Роси!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
