От 1 до 12 или още броенето на невежите
Скъпи завършващи, не отдавна и аз самата бях като вас. Е, определено не толкова щастлива и в пълна еуфория, но абитуриентка. От мен да знаете, всеки след бала ще изрече следните думи „Мина толкова бързо...“ и „Толкова подготовка само за няколко часа...“. Искам да ви кажа, че тази вечер най-вероятно няма да е една от най-запомнящите се. Приятното усещане за официалност се губи към 00:00ч, когато по традиция се напускат ресторантите в хотелите и се запътвате към някоя дискотека. От там нататък сюжета ви е познат, салфетки, безсмъртни чалга хитове, Тони Стораро, който иска да му броите до 12 и гаврата на DJ-я, който съвсем подигравателно ви кара да казвате „1-2 - Джобс.БеГе“, а вие сте толкова на черешата, че не ви пука особено.
Ей такива неща.
Само след няма и месец, когато се върнете от морето с класа ви и отмине всякакъв шум по повод събитието ще осъзнаете, че не е имало голям смисъл да стържете душите на родителите си с ренде за няколко прости часа. Пък нещата не само няма да си продължат по старо му, ами ви очаква нова голяма промяна в живота ви, тъй като абитуриентския бал е празник, защото се отбелязва края на един дълъг и много важен етап от живота на младия човек и преминаването му в следващ.
Аз лично подкрепям празнуването му, както знаете водя инициатива, с която подаряваме мечтания бал на момичета и момчета с финансови затруднения. Обаче съм против цялата тази показност на някои от вас, против съм и репликата „матурите не ни интересуват, важен е балът“. Защото ако ти е важен само балът, ходИ си седИ в махалата и празнувай с циганите по 3 дни това, че си успял да додрапаш през 12-ти клас и се радвай, че може да броиш до толкова.
Не, че искам да обидя някого, но реално в България завършването на средно образование не е особено трудно, така че хайде това да не ни е повод за гордост.
Тази статия не е укорителна и целяща да обиди младите българи. Напротив всъщност. Аз зная, че извън целия кич има много повече умни и практични абитуриенти, за които не се отнася първото изречение от втория параграф. И бих им стиснала ръката, и то с удоволствие.
За останалите обаче посланието е едно - вземете се в ръце, грижете се за безопасността си повече от прическата, внимателно с фалшивия алкохол в баровете и не забравяйте, че всичко на този свят дължите на родителите си. Вече официално не сте деца, не се дръжте като такива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора С. Всички права запазени