От 1 до 12 или още броенето на невежите

Скъпи завършващи, не отдавна и аз самата бях като вас. Е, определено не толкова щастлива и в пълна еуфория, но абитуриентка. От мен да знаете, всеки след бала ще изрече следните думи „Мина толкова бързо...“ и „Толкова подготовка само за няколко часа...“. Искам да ви кажа, че тази вечер най-вероятно няма да е една от най-запомнящите се. Приятното усещане за официалност се губи към 00:00ч, когато по традиция се напускат ресторантите в хотелите и се запътвате към някоя дискотека. От там нататък сюжета ви е познат, салфетки, безсмъртни чалга хитове, Тони Стораро, който иска да му броите до 12 и гаврата на DJ-я, който съвсем подигравателно ви кара да казвате „1-2 - Джобс.БеГе“, а вие сте толкова на черешата, че не ви пука особено.

Ей такива неща.

Само след няма и месец, когато се върнете от морето с класа ви и отмине всякакъв шум по повод събитието ще осъзнаете, че не е имало голям смисъл да стържете душите на родителите си с ренде за няколко прости часа. Пък нещата не само няма да си продължат по старо му, ами ви очаква нова голяма промяна в живота ви, тъй като абитуриентския бал е празник, защото се отбелязва края на един дълъг и много важен етап от живота на младия човек и преминаването му в следващ.

Аз лично подкрепям празнуването му, както знаете водя инициатива, с която подаряваме мечтания бал на момичета и момчета с финансови затруднения. Обаче съм против цялата тази показност на някои от вас, против съм и репликата „матурите не ни интересуват, важен е балът“. Защото ако ти е важен само балът, ходИ си седИ в махалата и празнувай с циганите по 3 дни това, че си успял да додрапаш през 12-ти клас и се радвай, че може да броиш до толкова.

Не, че искам да обидя някого, но реално в България завършването на средно образование не е особено трудно, така че хайде това да не ни е повод за гордост. 

Тази статия не е укорителна и целяща да обиди младите българи. Напротив всъщност. Аз зная, че извън целия кич има много повече умни и практични абитуриенти, за които не се отнася първото изречение от втория параграф. И бих им стиснала ръката, и то с удоволствие.

За останалите обаче посланието е едно - вземете се в ръце, грижете се за безопасността си повече от прическата, внимателно с фалшивия алкохол в баровете и не забравяйте, че всичко на този свят дължите на родителите си. Вече официално не сте деца, не се дръжте като такива.