ОТ 06. XII. 2007 И 09. XII. 2007 Г.
Цялата съм в кръв. Седя в тоалетната и от мен падат като топки за тенис – огромни парчета кръв. Ужасът ми е огромен. Превръзките си сменям на всеки 5 минути. Тръгвам си от работа. Два километра вървя пеш и през целия път усещам как на тласъци, тласъци тече кръвта ми, по дънките и по краката, стига чак до коленете. Притискам дебелата си грейка и тя е влажна вече от кръвта. Защо не ми повика такси? - се питам тихо. Той защо не ми повика такси? Странно. Защо не тръгна с мен? Прибирам се цялата в кръв. И продължава да тече, червената ми кръв. Губя чувство за реалност, къпя се в смесица от вода и кръв или светлочервена вода и си мисля, че е нормално. Пулсът ми отслабва, всичко се премрежва пред очите ми, мисля, че губя съзнание. Празникът на банкерите е днеска 06.XII.2007 година. Аз дори не плача. Няма ги сълзите ми дори... Текат в кръвта ми. Той се прибира в полунощ, щастлив и доволен. „Жена ми празнува... тя стана банкерка”. Знам, случайно е – искам да ...