27.05.2008 г., 15:31 ч.

"От ада" 

  Проза » Разкази
889 0 5

Помните ли филма "От ада"? Онзи с Джони Деп? Та там имаше една Ани. Сещате ли се? Сега аз изглеждам като нея - вперила празен поглед  в бялата стена и безумно повтаряща разни думи. Но и също така замечтана и напразно уверена в словата си. Да, погледнато острани, предизвикваща всеобщо съжаление и дали това е моят образ? И все пак тя не плаче, а напротив, не спира да шепне онези думи. Думи, така допълващи този измъчен и тъжен образ. Човек се пита как може да има надежда в тази, в тази мъка... Но тя я има! Тя иска да полети и да следва светлината! Дали? Дали ще успее... душата й да полети?

Май 2008 г.

© Вили Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • След всяка буря има и слънце, вярвай в живота...имай надежда и ще се сбъднат всичките ти мечти
  • Наистина е страхотен
  • Хей , малко и красиво момиче , не спирай да се усмихваш в живота винаги след всяка буря ще виждаш надежда , но само с нея не става , в теб има много сила и желание , използвай ги и смело върви напред
  • Прекрасен е,ти си наистина върха за възрастта си!
  • и тъжно...и оптимистично...
    щом душата иска да полети...птица е...
    и какво по-хубаво от това...усмихвай се...
    винаги има надежда...винаги...
    много поетичен разказ...с обич, Вили.
Предложения
: ??:??