Помните ли филма "От ада"? Онзи с Джони Деп? Та там имаше една Ани. Сещате ли се? Сега аз изглеждам като нея - вперила празен поглед в бялата стена и безумно повтаряща разни думи. Но и също така замечтана и напразно уверена в словата си. Да, погледнато острани, предизвикваща всеобщо съжаление и дали това е моят образ? И все пак тя не плаче, а напротив, не спира да шепне онези думи. Думи, така допълващи този измъчен и тъжен образ. Човек се пита как може да има надежда в тази, в тази мъка... Но тя я има! Тя иска да полети и да следва светлината! Дали? Дали ще успее... душата й да полети?
Май 2008 г.
© Вили Всички права запазени