От безкрая
„... и трусове и мор ще има...” (Откровение на Йоан)
Не, не – това не е есе или друго литературно творение, това не е демонстрация на начетеност и добра памет за цитиране. Това е едно писмо, което ще бъде копирано, скатано и четено неведнъж, а и не само от един човек. Това писмо е моят последен вик, онова затваряне на кръга, за което писах в „Триптих”-а. Когато бях млад, и аз се страхувах от Смъртта, даже често се питах как ли ще дойде този ужасен (сигурен бях) край. За „него Живота” - бих сторил всичко... м-да, докато не започнахме „с него под вежди да се гледаме строго... ” (Вапцаров). Някой трябваше да ми повярва, че някога бях млад. А никой не искаше. Така остарях на двадесет години. „Аз съм само на двадесет години, а бръчки са прорязали челото... ” - кога го писах това? Въпреки всичко, аз си бях на двадесет – един страшно пъргав силен младеж, невероятен фантазьор - твърдо вярвах, че в края на краищата аз ще определям посоката на развитие на Литературата ни. Четях като л ...