5.07.2019 г., 10:51 ч.

От деня - 30. 

  Проза » Други
411 4 9
2 мин за четене

Вчера се подсетих за една история от далечното време...

1990 година...

В малката обща стая се събираме на почивка. Ама фактически почивка няма. Полит събрания... Помните това време, нали?

Някои гледаме сеира, други се палят и размахват ножа на умрялото куче, трети си мълчат неудобно.

Две госпожи /вече/ са особено разпенени. Направо са изпаднали в истерия – комунистите това, комунистите онова...

Няколко колеги и колежки се свиват – бивши членове на БКП или сегашни на БСП...

А ония все към тях сочат...

Не издържах. Отидох до шкафа в стаята, където държахме какви ли не документации. И извадих известния на всички дневник на политическата учебна година...

По-възрастните помнят – всяка седмица, общо събрание /не бяхме много/, предварително зададени теми, изказвания /в повечето случаи по поръчения на водещия/...

Можеше да не се ходи. Имахме такава колежка – помня само, че се казваше Александрина. Викаха я, мъмреха я... Тя си мълчи и... Пак не ходи...

Но освен определените предварително, имаше и натегачи. Които зубреха като ученички и направо пееха със запетайките нужния материал...

Едната беше от тия госпожи. Членка на партийното бюро. Окото на партията и ръководството.

Другата беше „само” партиен член. Изключително активна – мероприятия, украси, прояви...

Та извадих аз дневника и започнах да чета...

Имам доста силен глас – при нормално говорене заглушавам и мегафон.

Четох – и все имената им там, все правилни партийни изказвания, все славословения на другаря Бай Тошо...

Настъпи тишина...

След което помолих да бъде все така...

А дневника прибрах и пазех доскоро...

Ония госпожи скоро напуснаха. Все още имаше работа. Но беше глупаво – градът не е голям, познаваме се. И хич не се впечатляваше някои, че на митингите на СДС тия бяха в първата редица – крещяха, вееха сини байраци, пиеха с поглед трибунните вождове...

И да бяха само те...

Все ренегати се натикаха в първото СДС – та затова и хората бързо ги усетиха...

А после занавлизаха там тарикати и мошеници. Ненапразно някои намериха място в групировката ДПС, а повечето други се намърдаха при Пръмова и Борисов...

И сега срещам понякога ония двете. Вече овехтели, но... Помнят!

Като ме видят – минават на другия тротоар. Или изкривяват поглед...

 

 

На гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Таня, Стойчо!
  • Метаморфози!🐱
  • Хубаво разказче, сещам се за една мисъл на един журналист, че от такива персонажи по-страшно няма, щом го е казал, значи има защо, някои с това се препитават. Поздрав!
  • Благодаря пак!
  • Почел си добре и националния празник на Американските щати ... Майтапя се с теб. Мен все ме питат защо съм дошла тук и аз това им казвам - за да ми празнуваме заедно - аз рожденния ден, вие - този на страната. Този разказ си го прочетох пак.
  • Благодаря, Мариана, ДПП, Красе, Георги!
    Забавих малко, тъй като след вчерашния празник съм на диета с алка зелцер...
  • Две госпожи /вече/ са особено разпенени. Прочетох "разчленени"...А ония все към тях сочат...прочетох "се точат"...е, край отивам да си доспя ...Има обяснение, Генек- просто недостиг на кадри. Каквото могат са направили, когато е необходимо, дали са всичко от себе си и в двата случая!
  • Това е като едно време, най-отявлените християнчета, като ги помохамеданчат и станат еничари, са най-злите и най-нахъсаните мюсюлмани с меча... та, те така, психика, ама на мен не ми понася...
  • От такива хора изпитвам погнуса!
    А точно от тая порода си имаме достатъчно. И са плодовита гад - повече и от уличните помири... Ама тях поне ги кастрират!...
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??