От деня - 31.

Събирам пари за входа. Звъня, отваря ми комшийката и вика на мъжа си: „Андрей, къде са ти парите?“. Питам заинтригувано: „Защо неговите? Ти нямаш ли?“. А тя ми обяснява като на малко дете: „Имам, но ми трябват за мои работи, няма да ги давам за чужди, я…“

хххх

Звъннах на друга врата. Показа се щерката на собствениците – девети клас, дълга, кльощава, с изумително празни очи, с кух поглед и абсолютна индиферентност към мисълта…

„Баща ти тук ли е?“.

Нямало го.

„Майка ти?“.

И нея…

„Кажи им, че съм идвал за парите за входа…“

„Аз ще платя“ – казва и вади портмоненцето. Типично момичешко – с някакви бляскави зрънца и пайети.

„Имам едри…“

Е, викам си – има сигурно двайсетачка, ще й върна десет и монети…

Подава ми петдесет лева… Ъ? В туй хлапе толкова пари наведнъж? Бе, не ги ли е страх да й дават големи суми? Щото за града това са бая пари. А в портмоненцето ловкият ми поглед засича още банкноти. И то не по два или пет лева…

Давам й остатъка, тръгвам си. И се сещам за една стара история…

Междучасие. Някои излизат, а други остават в стаята. Три момичета идват и почват да ми докладват, внимателно следейки за реакцията ми. Ходили голямото междучасие да пият кафе. После всяка извадила стотинките да плаща. Само една сложила петдесетачка. А в портмонето имала още няколко…

„Ма, знаете ли как ги изкарва?“

„Ми, - викам – сигурно се е хванала на работа…“

„Неее…“

И разправят…

Влюбила се в някакъв футболист. Който набързо я… Така де… После заминал за друг град на гурбет. А момичето почнало занаята…

Та сега се стреснах. От петдесетачката. Ама… Бе, може да са седмичните й пари. Макар да беше петък. Или друго…

Пък и момичето доста… Така – меко казано, далеч от затрудняващ я интелект. Не знам на кого от родителите си се е метнала – по-скоро и на двамата – но никога няма да бъде обвинена в сътворяване на вредни мисли. И изобщо на мисли…

Ама кой знае какво става…

Все пак, мъжкият организъм е всеобхватен. Особено след пет ракии. И особено неукрепналите момчешки организми. Плюс бушуващите хормонални тайфуни…

хххх

Срещах често после онова момиче, професионалистката. Симпатяга. Изкарваше си честно добри оценки в училище, незлобива, ведра… И проститутка…

Та я зърнах в един супермаркет. С майка й. Която познавам и се чудя – какво мисли за професионалното развитие на дъщеря си. Носеха кутии с плодови сокове.

„Я, - викам – откога си на плодов сок?“

„Господине, нали ме знаете – не пия алкохол, не пуша…“

„Тъй, тъй… Направо не си от сегашното поколение…“

А тя ме гледа сериозно.

„Днешните момичета са по-лоши от нас – казва – Много по-лоши. Морал нямат…“

А аз изтръпнах. Вече съм далеч от младежта, но една проститутка да ги укорява в липса на морал…

Плашещо е…

На понеделнишко гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/