За пореден ден до масата спира тридесетинагодишен мъж. Без ляв крак. Давам му монета от лев. Учтиво благодари и продължава из кафенето...

Явно не е голяма печалбата му – градът е намаляващ, хората бедни вече...

Но той редовно се появява.

Защо?

Пенсия има – не може да няма, с тая инвалидност...

Не стига... Убеден съм...

Но...

Но не зная какво му е. Май мизерията го е натиснала така, че пренебрегва типичното за годините гордо отношение към света и околните.

На тридесет години човек работи, изкарва заплата, жени се, деца гледа...

А с един крак...

Непозната човешка дума...

Не се вижда да е пил, има приятен вид, учтив е...

Какво му е вътре...

Не зная...

Не питам...

И той не говори...

Само поглежда...И благодари...

Даваш...Ако имаш...

И забравяш...

По-добре е за душата...

хххх

Седим си с Криста на лафче. Върнала се е за малко, иначе учи в Германия. Две години немски език – макар да смята, че след втория семестър е била готова с него. Чиракуване при зъболекар – готви се да продължи именно по тая специалност.

Харесали я – добра атестация й дали, даже зъболекарят взел да се увърта около й. Но, както казва тя /оплаква ли се, хвали ли се – не разбрах/, бил много стар. На 35 години чак.../Туй ми го казва на връх рождения ми ден, когато закръглям 60!/.

Пък тя е още малка – едва 22 е чукнала...

Учи близо до Манхайм, работи... Успяла да отиде до Париж – но не е очарована. Има усещането, че всички евроидиоти са се събрали там. Плюс нашенски цигани.

То нашенци имало и при тях. Проститутки – българки и циганки, „работели” в близък квартал. И немците смятали, че българките са все проститутки...

Последния път, когато пътувала до Германия, в автобуса имало циганка без багаж. Вика ми Криста – „Отиваше да проститутира и всичко нужно си е с нея...”

Но има много учещи българчета. Сериозни, трудолюбиви...

Както и младежи от други държави.

Нашата била в интернационален апартамент – трима наедно. С две момчета...

Тук почнах да виждам някои картини, пък тя – нали си ме познава – казва: „Ама не! Всеки си има стая. Само дето трябва да се прибирам често, че ония прасета разхвърлят много...”

„Да се прибираш?”...

„Разбира се, понякога се прибирам да спя в квартирата...”

И пак виква: „Нееее... Просто пътувам, събираме се, ходя на работа...”

Германия, Германия – ама обрали момето веднъж. 200 евро с портмонето отмъкнали.

Носи го в чантичка, която има цип, а и външна ключалка. Но е на ремък, метнат по гърба.

И в една дискотека... Отворили чантичката и на портмонето поникнали крилца...

Отишла в полицията. Била наясно, че няма да има резултат, обаче...

След седмица я извикали. Някакъв чистач намерил портмонето с документите в кофа. Без парите, естествено.

Криста взела кутия бонбони. Да почерпи полицаите. Документите са по-важни от парите, нали?

А дежурният зяпнал и се вцепенил.

При тях подобно нещо било абсолютно непознато...

Но ги почерпила, пожелали й вече да не се виждат по такива случаи...

И още истории ми разказа. Обеща да запише някои.

Ще ги пусна.

Заповядайте - обещавам, че ще е интересно.

https://genekinfoblog.wordpress.com/