От деня - 47. /бележки/
На пазара. Викам да си взема първата диня. Щото у нас дините се ядат през август най-рано. А тези… Вностните…
Ама ми се прияде…
Та посочвам на продавачката избраната, тя я грабва и мята към колежката си. Оная я улавя с една ръка, мери, обявява цената…
Аз мълча…
Братче, жената с една ръка лови дини! Яка!
Викам: „Интересно ми е – как изглежда мъжът на жена, подмятаща дини?“
А той бил там и се хили доволен. Як мъжага – явно всяка вечер тренира с игра на две дини…
хххх
Срещам комшията.
„Отивам, вика, до магазина. Да взема хляб и поемаме към морето…“
Поглежда ме и добавя подготвеното: „А мотиките са там…“
Нормално – едни вече си пекат гъ… гърбовете на морето, други придобиват загар на село.
Комуто каквото…
И несправедливост няма. Просто изборът, натрапен ни от живота доброзорно…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Красе!
-
"доброзорно" ми хареса... хубава зима, щом дините са узрели. При нас черешите сега зреят, има ги до септември. Сортът им е такъв. Интересно ми е да надничам в твоя бележник, Генек
-
Благодаря, адаш!
-
Аз така на пазара бях, та една продавачка ме впечатли, но с краставици - как ги мяташе, как ги ловеше, по 3 наведнъж... 2 в ръцете, а последната със зъби във въздуха - кво правеше, не знам, но се чуваше щракане на зъби, и салатата готова 😋
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
