От ДО-ЛА-РЕ до долното МИ
1.4K
0
0
1 мин за четене
Седи си Барашев на стълбите пред кралския дворец в центъра на Ботаническата градина и сърцезава нощното небе, което без усилие хранеше звездите. "Ех, да можех и аз" - проехтя в съзнанието му, което в първият момент го шокира. Превратностите на съдбата му обаче бяха оставили своя диря и той реагира мълниеносно:
- Люлялиноооо - извика в си мажор, след което се включиха всякакви Халове, Ревербратори, Кроусовъри и какви ли не още -овъри и -айзери. Във високите дворцови стаи закънтя "лялино... лино... но... но... но..."
- Тук съм, съкровище! - дочу се от към залата за гости. - Какво има скъпи?
Излезе от вратата, приближи се, застана до него и го погледна с възхищение. Знаеше, че той не обича да говори, а неговия зов беше такава изненада, че любопитството й прескочи всякакви измерителни скали. Погледът му се задържа продължително върху нея, след това пропълзя към небето, отново върху й, и накрая прошепна:
- Чух глас в съзнанието си.
- Нима, скъпи?
- Да, мила. От този миг съм богопомазан.
- Не може да бъде - гласът на Люлялина подскочи над околните кактуси. - Глас в твоето съзнание? Божествен ли беше? - постепено осъзнавайки факта, думите и затихнаха, усмивката и се стопи и вече сериозния вид на лицето и придоби цвят на рафиниран восък. Изведнъж, лъчезарната усмивка отново грейна на лицето й, и тя пропя весело:
- Майтапиш се... Нали, мили? Голям си шегаджия, а аз без малко да ти се вържа. Глас в съзнанието ти - хахаха. Как само ме изплаши... Мушмурок! Сетих се навреме аз, че ти нямаш такова. Майкати ми е казвала, че са ти го оперирали веднага след раждането... Добре, че съм паметлива. Отивам при гостите, мили. Ще им изсвиря онази твоя кантата за 7 милиона и Цар... до - ла - ре... до - ла - ре, а те сами ще се сетят. Нали, скъпи? - и тихо затвори вратата след себе си.
Барашев загледа отново звездното небе и се замисли за... нищото. Колко съм умен, колко съм кадърен, колко..., колко..., колко... Все въпроси към нищото. Утре ще седна да композирам друга кантата. Ще започне от -долното ми. Ще я свирят по предизборните митинги, ще стане химн. Как да не мисля за себе си, като съм толкова кадърен? Сепна се: - Аз мисля!!! - закънтя в главата му като кантата.
ПП Героите са измислени. Всяка прилика с културата на министъра - опс... Министъра на културата е забранена!
- Люлялиноооо - извика в си мажор, след което се включиха всякакви Халове, Ревербратори, Кроусовъри и какви ли не още -овъри и -айзери. Във високите дворцови стаи закънтя "лялино... лино... но... но... но..."
- Тук съм, съкровище! - дочу се от към залата за гости. - Какво има скъпи?
Излезе от вратата, приближи се, застана до него и го погледна с възхищение. Знаеше, че той не обича да говори, а неговия зов беше такава изненада, че любопитството й прескочи всякакви измерителни скали. Погледът му се задържа продължително върху нея, след това пропълзя към небето, отново върху й, и накрая прошепна:
- Чух глас в съзнанието си.
- Нима, скъпи?
- Да, мила. От този миг съм богопомазан.
- Не може да бъде - гласът на Люлялина подскочи над околните кактуси. - Глас в твоето съзнание? Божествен ли беше? - постепено осъзнавайки факта, думите и затихнаха, усмивката и се стопи и вече сериозния вид на лицето и придоби цвят на рафиниран восък. Изведнъж, лъчезарната усмивка отново грейна на лицето й, и тя пропя весело:
- Майтапиш се... Нали, мили? Голям си шегаджия, а аз без малко да ти се вържа. Глас в съзнанието ти - хахаха. Как само ме изплаши... Мушмурок! Сетих се навреме аз, че ти нямаш такова. Майкати ми е казвала, че са ти го оперирали веднага след раждането... Добре, че съм паметлива. Отивам при гостите, мили. Ще им изсвиря онази твоя кантата за 7 милиона и Цар... до - ла - ре... до - ла - ре, а те сами ще се сетят. Нали, скъпи? - и тихо затвори вратата след себе си.
Барашев загледа отново звездното небе и се замисли за... нищото. Колко съм умен, колко съм кадърен, колко..., колко..., колко... Все въпроси към нищото. Утре ще седна да композирам друга кантата. Ще започне от -долното ми. Ще я свирят по предизборните митинги, ще стане химн. Как да не мисля за себе си, като съм толкова кадърен? Сепна се: - Аз мисля!!! - закънтя в главата му като кантата.
ПП Героите са измислени. Всяка прилика с културата на министъра - опс... Министъра на културата е забранена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени
