Джейн седеше облегната на кухненския прозорец, голите й лакти се отъркваха о перваза. Гледаше навън към настъпващата съботна вечер, към притъмнялото небе на запад и странните форми на облаците, създадени от вятъра. Небето се златисто и розово, а малката уличка долу-сенчеста и жалка. Еднакви сгради с ъгловати силуети, тъмни на фона на залеза, ярки лампи, припламващи тук-там в прозорците, макар навън да бе все още светло. Предпочиташе да гледа небето пред тази мизерна частичка от чудовищния град.
Беше тук от няколко часа.
„Приятелят ти е добре, момиче. Тръгнал си е сам от болницата. Явно сега полицията го търси за разпит.“
Беше научила това преди час. Марта не каза как е разбрала. В частната клиника не дават такава информация по телефона.
За двадесет и четири часа животът й се бе преобърнал и продължаваше да пропада надолу.
Повя хладен бриз. Джейн се дръпна и свали прозореца. Толкова бе приятно тук, уютно, спокойно. Навън гъмжеше от пласьори, крадци, проститутки, бездомни, само на крачки ...