Облегнат удобно на седалката, Елизар Моранди подкара бавно колата си по тъмната улица. Наближаваше полунощ в неделя вечерта, но град като този никога не спи. Огромни неонови реклами светеха високо над улицата, уличните лампи бяха по-слаби дори от тях и от осветените витрини. Автомобилът меко прегази през една локва и фаровете осветиха насрещния завой.
Елизар се засмя-носеше малка слушалка в ухото си, и закима, слушайки другия отсреща.
-Разбира се-каза той, изчаквайки.-Утре рано сутринта, да, съвещание заедно с останалите ръководители на екипи...Не...няма...няма да се успя, познаваш ме-той пак се усмихна.-Ти също не си си легнала, нали? Нощта едва сега започва...
Последва пауза, през която той напусна главния булевард и свърна в една малка улица, малко по-тъмна, с повече неонови надписи на нощни клубове, кафета и дори малък мотел. Отраженията на светлините се плъзгаха мазно по лъскавия син металик. Стъклата бяха тъмни и също отразяваха като огледало.
-Да-отговори той,-всичко е наред, ра ...