Дворецът на лорда се намираше в центъра на града, ала хората бяха заселили Острова във всички посоки. Безбройни улички се кръстосваха една с друга, вливаха се в големите прави булеварди или завършваха в слепи алеи в сърцето на кварталите. Гледан от високо, градът приличаше на някакъв огромен и сложен пъзел, който никой не би бил в състояние да сглоби отново. Най-големият град в света, побрал повече от петстотин хиляди души.
Смрачаваше се, когато Виктор спря на едно малко площадче и опря гръб в стената на близката сграда. Беше хладно и имаше вятър, който носеше особена миризма. Младежът се опита да възстанови накъсаното си дишане и отново я усети. Идваше съвсем отблизо, може би не повече от двеста-триста метра, миризма на море, пропита във всичко наоколо. Вече бе сигурен, че се намира на остров.
Площадчето бе почти безлюдно, на светлината на уличните фенери паветата влажно проблясваха, в далечината изтрополя двуколка, теглена от кон, но шумът й скоро заглъхна. Жълтият блясък на прозорци ...