Петко, съседът, е плешив. Напълно плешив. Всички знаят това. Всеки говори, обсъжда. Няма съсед, който да не знае за плешивия Петко. Всеки смята, че нещо трябва да се направи. Имаме общо събрание при домоуправителя, всеки месец. Винаги се повдига въпросът за Петко, но нищо не се случва. Петко си ходи така плешив насам-натам и темето му лъщи ли, лъщи. Има хора от първите етажи, в безизходицата си, започнаха да си продават апартаментите и да се изселват. До третия етаж няма хора. Петко е на четвъртия. Явно с домоуправителя са в комбина, иначе няма обяснение. Вчера се изселиха и ония от шестия. Само три апартамента сме останали. Отчаяни сме. Аз вече си купих билети и заминавам, това не е живот. От съседния вход Биската ми писа в Германия, че на седмия дядото се обесил. Останала само баба Любка на осмия в гарсониерата. Тя е инвалид, едва ходи. Преди месец при нея ходил домоуправителят да ù иска пари за входа, за асансьора. Трябвало да плаща за цял блок, понеже нямало други хора. Зад домоуправителя лъщял Петко и чоплил семки, почесвайки самодоволно темето си. Бабата казала:

- Ей сегичка ида, чедо, с паричките!

Влязла в стаята, отвила завитата в две родопски одеяла стара пушка Манлихер, останала от балканската война. Дръпнала затвора и видяла, че има само един патрон. Подала леко дулото от стаята и гръмнала. Откатът я метнал назад, ударила си главата в етажерката и така си заминала. Куршумът преминал през шията на домоуправителя и се забил в лъскавато Петково теме. Оттогава във вход "Б" нямало никой. Вратата била заключена и долу асансьорните техници залепили бележка - "асансьорът се спира поради неплащане! Възстановяването е срещу троен размер сума от дължимата"

А преди седмица получих писмо и от Бисер от вход "А". Онзи, Йордан, дебелият, с мантата, от втория етаж, също бил оплешивял, моля ви се! Оттогава нямам абсолютно никаква връзка с България.