12.10.2022 г., 22:28

От скука

1.2K 2 10
1 мин за четене

 

 

Реши да си направи блог. Ей така от скука. Мъжът й работеше в Италия, а дъщеря й учеше в Лондон. Безработицата я направи ревностен фен на турските сериали. Нямаше желание да си търси работа. Само чувстваше празнота и необходимост от силни емоции. Отдавна мъжете не забелязваха слабото й лице, носещо отпечатъка на времето. Обличаше се скъпо, но пак си оставаше невидима. Нуждаеше се от тръпка. Не можеше да пише стихове, а я мързеше да публикува чужди. От прозата пък лъхаше само скука. Силата й бе в друго. Умееше да флиртува. Нали така си уреди живота?! В блога сложи аватар на красиво момиче и всичко стана лесно. Скоро се сдоби с безброй обожатели. Беше непостоянна, агресивна и свенлива. Шегуваше се с еротични намеци. Намекваше за любовните си умения. За да подклажда огъня публикуваше уж свои секси снимки. Трябваше да провокира мъжкото въображение. Циничните намеци не я обиждаха. Те я желаеха, затова се дразнеха с нея. Чувстваше се неповторима както преди години. Красивата интернет илюзия я завладя. Пристрасти се. Неусетно публикува истинските си данни. Не мислеше за последствията. Преобрази се във фаталната жена.
Един следобед се позвъни на вратата. Видя младо момче с искрящ поглед.:
- Г-жо тук ли живее Иванка Петрова?
Чувайки името си, тя се стресна.
- Няма я. Нещо да й предам?  -   предпазливо попита.
- Ами аз съм неин приятел от блога. Бих искал да се срещнем лично. Утре пак ще намина. Предайте й много поздрави от "кентавъра".
Тя затвори вратата силно смутена. Боже, каква каша забърка?! Това хлапе откъде се взе?! Ще й навлече само неприятности.
В този момент звънна по телефона нейната приятелка по съдба Мичето. И тя беше безработна. 
 - Ало мила, искаш ли да отидем на кафе? Умирам от скука. - чу познатия до болка глас в слушалката.
- Миче, сега съм заета. Имам си проблеми.
Изведнъж в нея блесна злорадата мисъл как да помогне на приятелката си.
- Всъщност зная лек срещу скуката. Защо не си направиш блог? Супер е!
Ела в къщи да ти покажа.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравейте, Роси и Дочка! И аз мисля като вас. С интернета и женското приятелство трябва много да се внимава. Могат да ни докарат неочаквано главоболие.
    Благодаря ви.
  • "Изведнъж в нея блесна злорадата мисъл как да помогне на приятелката си." Още веднъж за женското приятелство. Какво ли не ражда скуката.
    Харесах!
  • Интернетът е най-свободното пространство за момента, но всяка свобода си има цена, особено, ако е фалшива. Поздравления, Кате!
  • Ние хората много лъжем.😁 И в реалността също, а какво остава за един нет.
    Поздрави, Пешо!
  • Ооо, страх от реалността ли,... иначе сме много мощни и красиви виртуално. Всъщност, интернета не е ли една измама

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...