Реши да си направи блог. Ей така от скука. Мъжът й работеше в Италия, а дъщеря й учеше в Лондон. Безработицата я направи ревностен фен на турските сериали. Нямаше желание да си търси работа. Само чувстваше празнота и необходимост от силни емоции. Отдавна мъжете не забелязваха слабото й лице, носещо отпечатъка на времето. Обличаше се скъпо, но пак си оставаше невидима. Нуждаеше се от тръпка. Не можеше да пише стихове, а я мързеше да публикува чужди. От прозата пък лъхаше само скука. Силата й бе в друго. Умееше да флиртува. Нали така си уреди живота?! В блога сложи аватар на красиво момиче и всичко стана лесно. Скоро се сдоби с безброй обожатели. Беше непостоянна, агресивна и свенлива. Шегуваше се с еротични намеци. Намекваше за любовните си умения. За да подклажда огъня публикуваше уж свои секси снимки. Трябваше да провокира мъжкото въображение. Циничните намеци не я обиждаха. Те я желаеха, затова се дразнеха с нея. Чувстваше се неповторима както преди години. Красивата интернет илюзия я завладя. Пристрасти се. Неусетно публикува истинските си данни. Не мислеше за последствията. Преобрази се във фаталната жена.
Един следобед се позвъни на вратата. Видя младо момче с искрящ поглед.:
- Г-жо тук ли живее Иванка Петрова?
Чувайки името си, тя се стресна.
- Няма я. Нещо да й предам? - предпазливо попита.
- Ами аз съм неин приятел от блога. Бих искал да се срещнем лично. Утре пак ще намина. Предайте й много поздрави от "кентавъра".
Тя затвори вратата силно смутена. Боже, каква каша забърка?! Това хлапе откъде се взе?! Ще й навлече само неприятности.
В този момент звънна по телефона нейната приятелка по съдба Мичето. И тя беше безработна.
- Ало мила, искаш ли да отидем на кафе? Умирам от скука. - чу познатия до болка глас в слушалката.
- Миче, сега съм заета. Имам си проблеми.
Изведнъж в нея блесна злорадата мисъл как да помогне на приятелката си.
- Всъщност зная лек срещу скуката. Защо не си направиш блог? Супер е!
Ела в къщи да ти покажа.
© Катя Иванова Все права защищены
Благодаря ви.