troia (Катя Иванова)
132 3949
12 oct 2022, 22:28

От скука 

  Prosa » Relatos
945 2 10
2 мин за четене

 

 

Реши да си направи блог. Ей така от скука. Мъжът й работеше в Италия, а дъщеря й учеше в Лондон. Безработицата я направи ревностен фен на турските сериали. Нямаше желание да си търси работа. Само чувстваше празнота и необходимост от силни емоции. Отдавна мъжете не забелязваха слабото й лице, носещо отпечатъка на времето. Обличаше се скъпо, но пак си оставаше невидима. Нуждаеше се от тръпка. Не можеше да пише стихове, а я мързеше да публикува чужди. От прозата пък лъхаше само скука. Силата й бе в друго. Умееше да флиртува. Нали така си уреди живота?! В блога сложи аватар на красиво момиче и всичко стана лесно. Скоро се сдоби с безброй обожатели. Беше непостоянна, агресивна и свенлива. Шегуваше се с еротични намеци. Намекваше за любовните си умения. За да подклажда огъня публикуваше уж свои секси снимки. Трябваше да провокира мъжкото въображение. Циничните намеци не я обиждаха. Те я желаеха, затова се дразнеха с нея. Чувстваше се неповторима както преди години. Красивата интернет илюзия я завладя. Пристрасти се. Неусетно публикува истинските си данни. Не мислеше за последствията. Преобрази се във фаталната жена.
Един следобед се позвъни на вратата. Видя младо момче с искрящ поглед.:
- Г-жо тук ли живее Иванка Петрова?
Чувайки името си, тя се стресна.
- Няма я. Нещо да й предам?  -   предпазливо попита.
- Ами аз съм неин приятел от блога. Бих искал да се срещнем лично. Утре пак ще намина. Предайте й много поздрави от "кентавъра".
Тя затвори вратата силно смутена. Боже, каква каша забърка?! Това хлапе откъде се взе?! Ще й навлече само неприятности.
В този момент звънна по телефона нейната приятелка по съдба Мичето. И тя беше безработна. 
 - Ало мила, искаш ли да отидем на кафе? Умирам от скука. - чу познатия до болка глас в слушалката.
- Миче, сега съм заета. Имам си проблеми.
Изведнъж в нея блесна злорадата мисъл как да помогне на приятелката си.
- Всъщност зная лек срещу скуката. Защо не си направиш блог? Супер е!
Ела в къщи да ти покажа.

 

 

 

 

 

 

 

© Катя Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Здравейте, Роси и Дочка! И аз мисля като вас. С интернета и женското приятелство трябва много да се внимава. Могат да ни докарат неочаквано главоболие.
    Благодаря ви.
  • "Изведнъж в нея блесна злорадата мисъл как да помогне на приятелката си." Още веднъж за женското приятелство. Какво ли не ражда скуката.
    Харесах!
  • Интернетът е най-свободното пространство за момента, но всяка свобода си има цена, особено, ако е фалшива. Поздравления, Кате!
  • Ние хората много лъжем.😁 И в реалността също, а какво остава за един нет.
    Поздрави, Пешо!
  • Ооо, страх от реалността ли,... иначе сме много мощни и красиви виртуално. Всъщност, интернета не е ли една измама
  • Когато някой постъпва глупаво после трябва сам да си оправя кашата. На това му се вика трупане на житейски опит. За съжаление нета не може да замени реала, но може да ни донесе главоболия и изморени очи. 🙂
    Благодаря ви, че се отбихте при мен. Много мило. Желая ви много реални усмивки с реални приятели.🌼
  • Интересно е.
  • Когато липсва Реалът,
    Виртуалът те завладява.
    Поздрави! Успех!
  • Скуката и самотата пораждат чудовища.
    А мрежата е идеално място за запълване на всякакви дупки/липси 😄
    Все пак да замениш пиенето на кафе сред хора с блога... само за младока не разбрах. Чак толкова тъпа, че и адресът да си дава?
  • За момент помислих, че от скука ще предложи на приятелката си да се представи за нея... може и да са повече, но две неща със сигурност не разбирам - скуката и мързела
Propuestas
: ??:??