От утре не пуша
Интересното в случая беше, че тя самата не проумяваше нуждата от цигарите. Знаеше само, че отвътре нещо я задушава, някаква ужасяваща празнота, като вакуум. Тя трябваше да бъде запълнена, но поради липсата на нещо истинско и скъпо, единственото, в което намираше утеха, беше отровата.. Сякаш още повече искаше да вгорчи и без това горчивия си живот.. Така беше и с кафето.. Винаги го пиеше без захар и студено..
Дните проспиваше или ги понасяше в летаргия, нощите.. Нощите бяха тежки.. Една след друга, седмици, месеци, години.. Тя ги прекарваше пред единственото нещо, което не изискваше усилия, за да раздвижи затъпялото си съзнание - компютъра. Всъщност не беше нужно да го раздвижва, а и не можеше..
Всичко в нея беше заспало, един отвратителен застой, тъпота..
Затова намираше утеха в цигарите.. Утеха.. Хах!..
Тя имаше богато въображение - преди.. Сега то бе заместено от една убийствена апатия, все по-упорита и разяждаща.. Кой е казал, че само болката може да разяжда! Апатията е нещо страшно, може би по-страшно дори от болката! То е като да си мъртъв, само очите все още гледат, ушите чуват, дробовете се движат инстинктивно, но толкова слабо, само колкото изпратения кислород да напомни на мозъка: "още не си умрял.. още не си умрял.. още не си умрял.."
Имаше моменти, в които тя отчаяно жадуваше болка, защото надежда за щастие нямаше, а болката е някаква емоция..
Да.. Очите гледат, но не виждат.. Не виждат дори цялата зеленина на дърветата в най-хубавия пролетен ден, те възприемат само в сиво, а понякога нищо не възприемат..
Такъв е той, животът на мъртвия, без да е наистина мъртъв.. А всъщност кое е истина? Какво е истина? Живот ли е този без емоции, състояние, в което си на автопилот? Състояние, в което мозъкът ти е затъпял до такава степен, душата ти е така закърняла, че дори не можеш да заплачеш! Искаш, а не можеш..
Но аз много се отклоних..
В онази нощ тя беше на обичайното си място пред компютъра, вдишвайки дима от поредната от изпушените една след друга няколко цигари. Още един отчаян, обречен опит да запълни празнотата, но запълваше единствено дробовете си..
Тя поривисто и ядно изгаси останалата дополовина цигара в пепелника и каза на себе си: "От утре не пуша!"
На сутринта я намериха размазана на плочките зад блока..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита Йончева Всички права запазени
