rarebird (Весислава Савова)
213 1794
10.10.2009 г., 17:02 ч.

Отегченият 

  Проза
882 0 15
2 мин за четене

                                               Отегченият

 

                                                                 “Tristi fummo

                                                                 nell’aer dolce che dal sol s’allegra “

                                                                       Dante Alighieri, „La Divina Commedia“*

 

         Какъв глупав свят! Какъв напразен живот! Защо изобщо е трябвало да се раждам? Денят ми е същия, като вчерашния и със сигурност – не по-различен от утрешния. Сутринта, още щом отворих очи, поисках да не го бях правил. Защо ми беше? За да се умия, а след това да се нацапам? За да се нахраня, а след това да огладнея? За да се държа любезно с хората, а после да ги хуля? За да веселя някого, а после да ми се присмива? За да слушам тягостните речи на майка ми и баща ми, че трябва да си намеря момиче, а аз да харесвам момчета? Всъщност, като се замисля, аз и тях не ги харесвам, но не искат толкова грижи. Те не уморяват с непрекъснато мърморене и капризи. За какво са ми всички тези пари и имоти? Само ми създават тревоги – и така, и иначе, ще ги загубя. Или ще влязат крадци, или лъжовните ми приятели ще ме накарат да харча ли харча за тях, удряйки по честолюбието ми, ако откажа. Защо е трябвало да се раждам, след като така или иначе ще умра?

     От време на време, по настояване на родителите ми, ходя на църква. Там, един свещеник обяснява за грехове и добродетели. В началото го слушах. Ей така, за разнообразие. Откакто, обаче, една вечер усетих похотливи ръце върху задните си части и установих, че са неговите, напълно загубих интерес към проповедите му. От тогава не намирам смисъл нито в слушането, нито в говоренето.

     О-о, какъв е този ужасен тропот? Сякаш хиляди чукове се забиват в главата ми. Дали старият Пиер, гостилничарят, не е сипал нещо във виното ми снощи? Какво е това? Мари – прислужницата, която не пропуска да ми покаже гърдите си – се е зачервила, като след езда. „Мосю, …”  - преди да е казала каквото и да е повече, след нея влизат униформени мъже. Добре ли чух? „Заповед за конфискация на имуществото”… „затвор”… „присъда”…

     Има справедливост на този свят! Най-после злочестият ми живот ще се промени. Сега, аз ще ви се смея. Знаете ли защо? Защото аз зная какво ме очаква, а вие – не.

 __________________________________

* „Смутихме на живота светлий зрак,

     Движеше гняв душата и езикът.”

                                   Данте Алигиери, „Божествена комедия”

                                   (превод: Константин Величков)

 

 

09.10.2009 г.

© Весислава Савова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На мен ми е мъчно за лирическия - да не намираш причина да станеш сутрин от леглото е страшно!
    Харесах, Веси!
  • Струва ми се, че много зависи и от това, кой ще те води -
    Беатриче или Вергилий...
    Поздравления за невероятното хрумване!!!
  • Грег, нали Нелката ни научи, че всичко е въпрос на гледна точка, та явно и този парадокс го има - човек да бъде щастлив там, където за повечето е самият край. Благодаря ти за това, че беше с мен!
  • Всичко е добре, когато свършва добре.
  • Маргарите, Феичка, благодаря и за вашата подкрепа.
  • Поздравления, Веси! Харесах!
  • Прочетох с интерес,много ми харесва!
  • "Отегченият" всъщност беше вдъхновен от един гений, за чието съвършенство мога само да мечтая. Радвам се, че ви е докоснал.
  • Веси,
    "Отегченият" е много истинско,тъжно и същевремено поучително.Повдига въпроси, на които всеки сам трябва да си отговори.Перфектна си и този път. Дими
  • Еее...невероятен разказ! Поезия в прозата-какво по-хубаво от това. Сърдечни поздрави!
    ...дните ме стискат за гушата, нощите-за копнежите...изтъкан от нужди протяга ми изборът длан, а последната спирка по пътя е някъде тук или там...
  • Скъпи мои приятели, думите ви топлят. Едно голямо БЛАГОДАРЯ не е достатъчно, но се страхувам, че с повече мога да разваля магията от общуването ни. С уважение,
    Весислава
  • На човек или му е дадено или не е. Истинското съприкосновение с изкуството ме прави по-добър...Веси, благодаря ти за тази възможност - да стигнем сърцето ти...Барона
  • Удоволствие, че те открих. Страхотно е.
  • Поздрав - вълшебна!
  • Колкото и отчайващи моменти да има в живота,трябва да намерим смисъла и да се заловим за него...

    Хиляди пъти и аз самата съм се предавала, падала съм и съм се молела да не дойде утрешният ден, но той идваше,слънцето почукваше на прозореца,все някой го беше грижа,че още ме има...
Предложения
: ??:??