Откровенци превземат Панагюрище
Всяка прилика с лица и събития не е случайна
Панагюрище е хубав град с хубави хора. Все повече го заобичвам. Там осъществявам пряка виртуална връзка с културата. Сядам в кръчмето срещу Читалището. Палавата сервитьорка, наследница на стари революционери, ми носи студена водка със закачлива усмивка, но аз не ù обръщам внимание. Сериозен съм. Отпивам от чашата с наслада и вдигам глава към Читалището отсреща. Връзката между алкохола и културата в този момент става пряка. Отпивам отново. Започвам да се чувствам някак си културно. На душата ми става хубаво и спокойно като планинско езеро в слънчев ден. Друго си е да се пие културно обосновано. Това чувство за пръв път го открих през 2009 г. лятото. Цяла зима карах с него вместо с парно отопление и тази година щом лятото най-сетне би шута на пролетта, застягах отново багажа и зажаднялата си за култура душа за Панагюрище. Малко се притесних, като разбрах, че сбирката на откровенци ще е във Велинград. Викам си: о ...