Ето че в ранната утрин, очаквайки изгрева, сядам да ти пиша, защото сега е тихо, всичко е притихнало в очакване на новия ден, който се ражда от морето...
В розово-жълти облаци небето се къпе и вятърът във него спи...
Крясък на чайка, политнала към светлината към слънцето се възвиси...
Аз сякаш те виждам, как спиш във топлото легло... очите, засенени с ресници влажни от съня... устните, потрепващи от смях или тъга...
Щастлив си може би и толкова далеч...
Желая ти го от сърце – щастлив да бъдеш, да имаш всичко на света – цялата любов и топлина...
Твоята душа тъй жадна е, че извор трябва да намери, за да пие кристалната вода на воля... до насита... а може би изворът ще е вълшебен и вино ще извира от него – един ден бяло, на другия червено...
При извора ще дойдеш, когато сетиш зов... когато чувстваш болка, порив нов.
Ела и всичко ти му разкажи, ще ме повика той, за да се срещнат нашите души Ще разговаряме без думи, ще чувстваме и преживяваме ведно със топлина...
И твоята душа отдих ще наме ...