И след всички изминали години аз си оставам стъкълцето в окото ти, което те кара да мигаш, без да можеш да спреш. Което те дразни, влудява те, побърква те. А накрая те разплаква. Аз си оставам онова чуждо тяло в теб, което е точно на мястото си. Което твоето тяло разпознава толкова добре, че ако липсвам, то ти ще го усетиш на мига. Аз съм онова гъделичкащо чувство, което те кара да вземеш телефона и да набереш номера ми, когато се почувстваш тъжен, щастлив, слаб или силен. А ти си оставаш пулсиращото ми сърце. Ти си стъкълцето в моето око. Ти беше и винаги ще бъдеш моята вяра в най-чистото и свято чувство в този фалшив свят. 

  И ако някой ден моят път отново пресече твоя, ще хвана ръката ти и няма да я пусна никога вече. Ще се притисна в теб като дете и ще остана в ръцете ти, докато Земята спре да се върти. И ако спре, ще я накарам отново да се завърти. Ще го направя и никога не се съмнявай в това. Защото когато една жена изпитва истинска, неподвластна на хора и обстоятелства любов, то тогава няма земна или неземна сила, която е в състояние да я спре. И където и да си сега, колкото и далече да те е отвел животът, не забравяй, че при всяка една мисъл, отвела те до мен, аз изпращам една мисъл към теб. С цялата любов, на която съм способна.

Откровено и с любов,

твоята изгубена половинка