Дните и нощите се нижеха спокойни, унесени в работа и отдадени на ново начало...

И една вечер звъни мобилният ми,.. я, Валя..направих знак на Зои за тишина,..Включих на високоговорител

- О, Вале, какво става бе душа,.. изчезна изведнъж, .. не се обади толкова време,... Как си..

- Петро, любов моя,.. добре съм,.. Знаеш ли, не съм чак толкова добре....Спешно са ми необходими 3000 евро,.. не, не за мен, за сина ми са.. Ще ти ги върна, ти знаеш... Моля те, все пак е една твоя заплата,... Помагай, нали за това сме приятели...

Погледнах Зои, тя отрицателно поклати глава...

- Добре, бе Валенце,.. няма проблем...

Погледнах отново към Зои, жестът й бе , отсичам ти главата и те удушвам начаса...

- Вале, душа,.. ти не се обади и аз реших да си ида в отпуска... За утре ми е билетът за автобуса... Ако не е късно след месец-два като се върна...

- Знаех си, че на теб не може да се разчита...- и докато затвори, се дочу нещо като благословията на Хр.Стоичков за мамата....

Отново Зои,... кръстеше се,.. гледаше нагоре към тавана.. мърдаше устни унесено...

Звън на мобилния й прекъсна шаманските изпълнения...

Насмешливо посочих мобилният й,.. последва жест да мълча и свит юмрук да почуква под брадичката си...

- Живка, как си  приятелко моя - прозвуча по високоговорителя - Ох, извинявай, че не ти се обадих толкова време,.. Да знаеш...и започна  някаква история с оня кириос незнаен,.. как обещавал всичко,.. как тя му била вярна,но...се явила някаква гъркиня и го обсебила,.. сега гъркинята живеела при оня кириос,,,, и  тя страдала , защото го обичала много,... и

не знаела какво да прави....- А ти как си, Живе,.. как искам поне за седмица да сме заедно...

- Ооо, добре съм,.. заминаваме с Васко за България,.. той идва от Ираклио до Атина и се прекачваме за България....Сигурно за 45 дни,... нали чакаме и второ внуче..да сме около младите.

- А, добре, добре,.. да затварям, че старците нещо негодуват...- изрече Валя внезапно и затвори

               Гледахме се като гладиатори-победители,...

- Какво чакаме,... пускай сиртаки,...концерта на Микис Теодоракис с Антонио Куин...Ехеех, Зорба

ти си в рая...- изкрещя доволно Зои

- Да го подкрепим и с узо, тогава,...оттървахме се ,.. една злина по-малко - констатирах аз и занареждах чашки, чинийки - И  днес ще е празник за нас....

               Така и по-вече Валя не се обади а и ние забравихме за нея, .. след като едновременно изтрихме номера й от мобилните си след този разговор...

               Дали искренността на отношенията ни, или това, че знаехме, че дефакто принадлежим на други хора които обичаме и ни обичат, макар и далеч от нас, ни караха да бъдем отдадени един на друг, без недомлъвки или да теглим чергата към нас си,... аз се раздавам по-вече от теб.

Бях й особенно признателен, че ме спаси от Валя,... защото нали се знаем колко са силни ангелите на един мъж,... все искаме да се покажем горди и независими, и отзивчиви, даже и да съжаляваме после за това...

               Щурах се из къщи,.. из двора,.. с неизменната чаша фрапе... Поглеждах през пътната врата нагоре-надолу по улицата,.по-пуста ми се стори по-вече от всякога...

               Погледнах часовника в къщи - 11,55 часа,.. още 5 минути и кварталният часовник ще отброи 12 удара...Ще чакам пред вратата,...къде може да е отишла, ... къде да я търся...

Дан, дан... започнаха ударите на кварталният часовник...

Изкочи из зад ъгъла,...стройна, със стегната походка,...забързах се към нея

- Зои,.. миличката ми,.. притесних се за теб - изрекох набързо, прихванах я през кръста

и зацелувах  -  Къде изчезна така ненадейно,... не беше правила така

Стояхме  прегърнати на тротоара,.. целувахме се,... поемахме си въздух,.. и отново, и отново...

              А в къщи седяхме еднн в друг, галехме се нежно, имаше ли значение последното ни еротично желание,... нали бяхме оттадени до сега един на друг...

- Пешо, момчето ми,.. трябва да свикваме един без друг,... Принадлежим на други хора, не е честно те да страдат, с нищо не са  го заслужили,.. просто вървях и мислих върху всичко това...Животът е много бърз, запраща хората от небесата в ада само за секунди, но ние не трябва да допуснем това.

Така е , никога не знаем какво ни готви животът, за това е добре да знаем къде е аварийният изход....А сега стани,... остави се да те разсъблека,...аз   също...

Купчинка дрехи останаха на дивана....

Обгърнах голото й тяло,...зъбките й нежно похапваха от раменете, от гърдите ми...

Повдигнах я,.. краката й се сключиха на кръста ми и се понесохме така към спалнята...

Бяхме отново опиянени от любов,... не чуствахме ни глад ни жад....кое се запомня по-дълго, първата или последната еротична близост....

- Пешо,...знаеш ли, че е време да си тръгвам,...Не, по-точно да се разделим - смутено започна тя на сутринта - Времето прекарано заедно ни направи като, че ли по-уверени в любовта ни към обичаните хора...Не можем , а и не трабва да се срещаме по-вече,...не, че времето лекува, лекува едно голямо, макар и кратко истинско приятелство, и в името на това ни приятелство трябва да намерим сили и воля да го съхраним...Не сме си казвали, че се обичаме, нали...не беше и необходимо защото го доказвахме...Аз няма да имам сили да бъда двойственна,... а ти

- Зои, и аз,... наистина другите не са виновни и с нищо не трябва да ги лъжим или ощетяваме...Вярно, ще ни бъде трудно отначало,но... зависи от нас самите...И  знаеш ли какво, за да не се изкушаваме да се обадим уж по-погрешка по мобилните, да изтрием номерата си,.. или ако искаш да сменим и СИМ картите, с времето ще забравим цифрите...

И да си обещаем, че наистина ще съхраним милите спомени за нашето приятелство и няма да позволим ерозията да надделее и да се търсим, все едно сме загубили нещо...

              Дали и тя е мислила същото, дали е търсила начин да ми го каже, но просто не се е решила, за да не развали магията между нас.....

Заобличахме се един срещу друг,... вече нямаше какво да крием нито телесна нито душевна голота.

              В метрото се държахме за ръце, мълчаливи, съсредоточени в себе си...

'' Метро станция Омония... има връзка за...'' съобщи металният глас по уредбата...

Слезнахме на перона, все още държейки се за ръце....Мотрисата на електикото пристигна...

- Сбогом , приятелю мой... - промълви тя и погали лицето ми

- Сбогом . приятелко  моя...- смотулевих и аз, и погалих косата й...

И Зои се изгуби в тълпата пътници...Електрикото шумно се изниза от метростанцията....

             Едва ли бяхме забравили един за друг,... но даденото обещание  да не се търсим,трябва да се спазва,...и добрите спомени да се съхранят

'' Любовта не е в другия, тя е в самите нас,... ние я събуждаме,.. тя добива смисъл само когато намерим някого с когото да споделим нашите емоции...'' по П.Коелю

..................................КРАЙ............