''Крайна станция,.. Моля всички пътници да напуснат вагоните....Крайна станция...Моля...''

сепна ме дежурният глас в метровагоните, съобщаващ поредицата на метростанциите...

           Машинално слязох и приседнах на пейката на перона...

           Видях я,... да, тя беше,..помахахме си само с ръка,.. усмихнахме се сякаш виновно,.. поклатихме глави неразбиращо,..и метрото тръгна.

Тръгнахме  и ние по своя път, също като метро, бързи и точни,.. и да не се срещнем по линиите на живота.

          Тогава лежахме притиснати един в друг, галехме се в захлас,.. невярващи и неочакващи с  какво може да ни изненада животът ли, съдбата ли,.. а даже и не мислихме за това.

           Новата седмица започна вяло, по-скоро труден понеделник след прекрасните събота и неделя...

           Нямах навика да зяпам  постоянно в мобилния си, нали все пак съм на работа,.. пък и какво ли важно можеше да се случи, та да иска моето решение....

Вече на обедното кафе-почивка погледнах,... СМС...

- Пете, изненада,... в неделя  сутринта съм при тебе.. Целувам те.. Имам вече билет, автобуса пристига в 8.30 часа сутринта...Ще ме чакаш, нали... Ели

Изтинах, жена ми...Огледах се и я набрах

- Ооо, приятна изненада... -  казах въодушевен,.. не може полувъодушевен, жена ми е все пак

- Обаждам ти се , не за друго, защото знам, че изчезваш рано за морето, а нямам ключ,.. и не ми се стои в градинката пред къщи...- засмя се закачливо тя

- Позна от първият път - през смях отвърнах и аз,.. сякаш буца се спря на гърлото ми...

- И  да разчистиш всичко,.. да не намеря чужди бикини, че може и да не ми станат ..-  продължаваше да се смее жена ми

- Е, ти пък... няма да обръщаш внимание, ако намериш нещо,.. сигурно вятърът ги е довял от простора на съседката,.. приемаш го като подарък, ама просто не съм улучил номера ти... Ще купя и любимата ти баница от ЛИДЛ, бира, паржоли, няма да те оставя гладна и жадна...Ще успея с всичко, даже и ще те чакам на автобуса...

             Жена ми,... ами с Живка, Зои, както я бяха кръстили гъркините,.. тя какво, знае че съм семеен,.. тя също е семейна. Просто случайността ни бе събрала и вече година и полувина сме заедно, по-точно нещо като на семейни начала , нали така се казва в новият термин на гурбетчийството....Както е по филмите, ще живеем тримата заедно,... само че аз няма да работя, а те ще работят и ще ме гледат,... така де,при наличието на две жени и аз да работя...

             Много смешно...

             Цифрите  подскачаха пред очите ми,..направих се, че търся нещо, отгръщам, загръщам папки,.. нали трябва да се замозаблудя, а също да заблудя и колегите, макар, че никой на никого не обръщаше внимание...

Едва се дотътрих до леглото в къщи, легнах с дрехите като пребит...

Елисавета срещу Живка....

Гонг  и двубоят започна,.. стройните им тела бяха в пот, разменяха си удари, но не под кръста...

Съдията подскачаше около тях като пумпал,.. не се навирай между тях, за да не отнесеш някой юмрук,...нито да ги раздели, нито да ги насърчи, ... все му е тая коя ще спечели.

Я, от къде се появи и тази Валя, все се хвалеше, че я кръстили на Валентина Терешкова, та когато се родила... Е, то преди полета на космонавтката си родена, но щом казваш...

Валя, гледаше с ехидна насмешка претендентките,.. отметна русата си коса привързана с червена лента,.. и през  лукавата си  усмихнатост  '' Просто, щях да те разведа с жена ти и да се омъжа за теб,... никакви претендентки на признавам...''

- Изчезвай от тук, жените се бият да спасят честта си и семействата си,.. не са като теб,.. с разведените - неразведена,.. и обратно,.. ти и без бой ни водеше като на синджир,... мъжът ти за България, Нико за селото при Пилос,.. аз за Атина...Бягай, до като не съм им казал, че и ти си тук, и злорадстваш , и чакаш и двета да се избият , и да яхнеш   победоносно коня...''

              Мелодията по мобилният ми ме разсея...а, Зои,.. как да й кажа...

- Пешо,  в къщи ли си, имам нещо много важно да ти казвам, идвам направо у вас..- телеграгически накратко съобщи и затвори....

              Боксовият ринг се появи отново...

В синият ъгъл аз,... в червеният  двете жени,.. готови за бой срещу мен, стиснали юмруци в готовност за бой,.. решително тръгнаха към мен,.. с един двоен удар съм в нокаут, проснат на ринга, и амонякът няма да ми помогне...

              Скочих от леглото,... челото ми бе изпотено,.. сякаш леки стрруйки се стичаха изпод мишниците ми,...премигах на парцали.

Подредих масата, салати, чашки,.. ще пийнем, ще й кажа,.. тя ще се разплаче,... ще я утешавам по мъжки,...Не след дълго тя връхлетя като лятна хала .

- Пешо, първо да ти кажа нещо важно,.. после ако имаме сили ще пийнем...Васко се връща,... свекърът оздравял,.. намерили му жена един път седмично да му почиства, яденето от Петронажа,..

и той се връща...Снахата и синът също ще се грижат за него... До тук доброто,.. а какво ще правим ние с тебе...Не мога да бъда двулична,... ще рискувам единият - нареждаше тя монотонно

- Зои, преди да си решила, и аз да ти кажа нещо радостно и тъжно,... жена ми идва отново на работа тук. До сега мислех как да ти го кажа,... ето казахме си го. Какво ще правим ние занапред...и дано да бъде най-правилното

               Притиснахме се един в друг, .. само дето не си казахме, какво искаме повече,.. не ни ли беше достатъчно, че толкова време бяхме заедно, далеч от ежедневието,.. крадци ли бяхме...

крадци на щастие...

- Ще можем ли да се срещаме както преди в Глифада, на дивия плаж там, или на някое затънтено място,... или ще оставим добрите спомени да живеят в нас...

- А трябва ли отново да бъдем крадци Пешо,... или наистина да запазим добрите си спомени за нас,.. Трябва ли да лъжем нас самите, семействата си,.. да бъдем нечестни спрямо полувинките си,

ще имаме ли сили,... ти как мислиш

- Права си, трябва ли да се раздвояваме,.. как бихме го понесли, ако така отвърнат и на нас...

И Зои избухна в плач,... дали защото мненията ни съвпадаха и бяхме искренни отново....

- Знам, че това е стъпка към изхода,.. имаме още няколко дни, можем да си вземем почивни дни и да се заключим като за последно в крепостта и после да отлетим пречистени  към новото старо начало и без да се обръщаме назад и да раздухваме жаравата ...- с тъга шепнеше тя

              Постепенно свикнахме с мисълта, че ще е най-добре за всички да бъдем честни и разумни, пийнахме най-вече за миналото НИЕ,...

следва продължение

-