29.10.2007 г., 21:50 ч.
Относно Харолд
1 мин за четене
Говоря за себе си, Харолд, говоря за глупостите, които говоря...
Говоря за мен и за теб, говоря за облаците, които наквасено кръжат над главата ми и не ми позволяват да се усмихвам,
за ножовете от кухнята, с които не се самоубивам,
гласовете, които се изгубиха някъде в миналото,
защото който чува гласове, трябва да отиде на лекар,
Милена Кирова,
пианото, което спи в хола,
пиринчените топчета, с които вече не мога да играя, нали пораснах,
постановката и билетите, които са свършили отдавна,
неизпълненото обещание за обаждане по телефона,
превод на Самърсет Моам,
изборите,
шамарите, които Никога не отнесох, а трябваше, трябваше да отнеса
няколко шамара от самия себе си, за да се съвзема,
Шапкарката и това колко херметизирана в света си е сега,
Хелоуийн и как за пръв път не искам да го празнувам,
учителската стачка,
неоновите лампи по моята улица,
намалението в „Мориц”,
стаята ми, която става все по-малка и по-малка, смалява се и аз заедно с нея се смалявам,
поповите лъжички, които сега, когато толкова много вали, ликуват,
студените ми крайници, защото имам лошо оросяване
и разбира се, Любовта, която не е Всеопрощаваща...
... Защото отмъщава жестоко на всеки, който не се влюби в нея...
Говоря за всичко това, Харолд, говоря за глупостите, които говоря...
Харолд, ти си най-добрият ми приятел.
Другите те наричат Апатия.
Аз те наричам Харолд.
Ето за това ти говоря, Харолд.
За това, че Никога нищо не се е случило и няма да се случи.
Всичко е в Застой.
Говоря за мен и за теб, говоря за облаците, които наквасено кръжат над главата ми и не ми позволяват да се усмихвам,
за ножовете от кухнята, с които не се самоубивам,
гласовете, които се изгубиха някъде в миналото,
защото който чува гласове, трябва да отиде на лекар,
Милена Кирова,
пианото, което спи в хола,
пиринчените топчета, с които вече не мога да играя, нали пораснах,
постановката и билетите, които са свършили отдавна,
неизпълненото обещание за обаждане по телефона,
превод на Самърсет Моам,
изборите,
шамарите, които Никога не отнесох, а трябваше, трябваше да отнеса
няколко шамара от самия себе си, за да се съвзема,
Шапкарката и това колко херметизирана в света си е сега,
Хелоуийн и как за пръв път не искам да го празнувам,
учителската стачка,
неоновите лампи по моята улица,
намалението в „Мориц”,
стаята ми, която става все по-малка и по-малка, смалява се и аз заедно с нея се смалявам,
поповите лъжички, които сега, когато толкова много вали, ликуват,
студените ми крайници, защото имам лошо оросяване
и разбира се, Любовта, която не е Всеопрощаваща...
... Защото отмъщава жестоко на всеки, който не се влюби в нея...
Говоря за всичко това, Харолд, говоря за глупостите, които говоря...
Харолд, ти си най-добрият ми приятел.
Другите те наричат Апатия.
Аз те наричам Харолд.
Ето за това ти говоря, Харолд.
За това, че Никога нищо не се е случило и няма да се случи.
Всичко е в Застой.
© Питър Хайнрих Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много, много топло благодаря за тези и много други коментари, Ани...
Гушвам те топло, защото много ме усмихна, а това че си изчислила точно, че съм 5/8 гений... Хъм! Подлежи на много обсъждане и в крайна сметка, ясно е, че всеки сам за себе си е прав. :Р
-
Може би ако сега си удариш шамарите, ще натиснеш "play" копчето, но ти май си удряш шамари чрез собствените си разкази. С пиринчените топчета можеш да играеш, когато си сам, аз така правя с моите миришещи картинки.
"Любовта, която не е Всеопрощаваща...
... Защото отмъщава жестоко на всеки, който не се влюби в нея...' - заради изрази като този, твърдим, че си гений или поне 5/8 гений относно студените крайници,кхъ, same here,мразим студеното време.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодарим за прегръдката и я връщаме двойна