Относно Харолд
1 min reading
Говоря за себе си, Харолд, говоря за глупостите, които говоря...
Говоря за мен и за теб, говоря за облаците, които наквасено кръжат над главата ми и не ми позволяват да се усмихвам,
за ножовете от кухнята, с които не се самоубивам,
гласовете, които се изгубиха някъде в миналото,
защото който чува гласове, трябва да отиде на лекар,
Милена Кирова,
пианото, което спи в хола,
пиринчените топчета, с които вече не мога да играя, нали пораснах,
постановката и билетите, които са свършили отдавна,
неизпълненото обещание за обаждане по телефона,
превод на Самърсет Моам,
изборите,
шамарите, които Никога не отнесох, а трябваше, трябваше да отнеса
няколко шамара от самия себе си, за да се съвзема,
Шапкарката и това колко херметизирана в света си е сега,
Хелоуийн и как за пръв път не искам да го празнувам,
учителската стачка,
неоновите лампи по моята улица,
намалението в „Мориц”,
стаята ми, която става все по-малка и по-малка, смалява се и аз заедно с нея се смалявам,
поповите лъжички, които сега, когато толкова много вали, ликуват,
студените ми крайници, защото имам лошо оросяване
и разбира се, Любовта, която не е Всеопрощаваща...
... Защото отмъщава жестоко на всеки, който не се влюби в нея...
Говоря за всичко това, Харолд, говоря за глупостите, които говоря...
Харолд, ти си най-добрият ми приятел.
Другите те наричат Апатия.
Аз те наричам Харолд.
Ето за това ти говоря, Харолд.
За това, че Никога нищо не се е случило и няма да се случи.
Всичко е в Застой.
Говоря за мен и за теб, говоря за облаците, които наквасено кръжат над главата ми и не ми позволяват да се усмихвам,
за ножовете от кухнята, с които не се самоубивам,
гласовете, които се изгубиха някъде в миналото,
защото който чува гласове, трябва да отиде на лекар,
Милена Кирова,
пианото, което спи в хола,
пиринчените топчета, с които вече не мога да играя, нали пораснах,
постановката и билетите, които са свършили отдавна,
неизпълненото обещание за обаждане по телефона,
превод на Самърсет Моам,
изборите,
шамарите, които Никога не отнесох, а трябваше, трябваше да отнеса
няколко шамара от самия себе си, за да се съвзема,
Шапкарката и това колко херметизирана в света си е сега,
Хелоуийн и как за пръв път не искам да го празнувам,
учителската стачка,
неоновите лампи по моята улица,
намалението в „Мориц”,
стаята ми, която става все по-малка и по-малка, смалява се и аз заедно с нея се смалявам,
поповите лъжички, които сега, когато толкова много вали, ликуват,
студените ми крайници, защото имам лошо оросяване
и разбира се, Любовта, която не е Всеопрощаваща...
... Защото отмъщава жестоко на всеки, който не се влюби в нея...
Говоря за всичко това, Харолд, говоря за глупостите, които говоря...
Харолд, ти си най-добрият ми приятел.
Другите те наричат Апатия.
Аз те наричам Харолд.
Ето за това ти говоря, Харолд.
За това, че Никога нищо не се е случило и няма да се случи.
Всичко е в Застой.
© Питър Хайнрих All rights reserved.
