Очите ти ли? Не те ме убиха а светлината, която вече не излъчват. А излъчваха светлина в, която се отразявах докато страстно желаех да бъда отражение контролирано от сетивата ти. Твоето лично отражение неподвластно на законите на физиката, но близо до химията на вселената. Роб, но щастлив. Щастието е в това да бъдеш част от възприятията на някой, който обичаш. Защо не ме уби, а позволи да живея? Не съм част от мечтите ти, презираш ли ме?