7 мар. 2024 г., 12:36

Отражение

573 0 1

Очите ти ли? Не те ме убиха а светлината, която вече не излъчват. А излъчваха светлина в, която се отразявах докато страстно желаех да бъда отражение контролирано от сетивата ти. Твоето лично отражение неподвластно на законите на физиката, но близо до химията на вселената. Роб, но щастлив. Щастието е в това да бъдеш част от възприятията на някой, който обичаш. Защо не ме уби, а позволи да живея? Не съм част от мечтите ти, презираш ли ме?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...