5 мин за четене
Отражения
Студената сива светлина на ноемврийския следобед се разливаше в безупречно подредения офис. Белите стени, голямото тъмно бюро и абстрактната картина на една от стените, която Андрея не харесваше, но мислеше за подходяща, придаваха хладна изисканост на помещението. Тя стоеше до огромния прозорец и гледаше навън. Дъждът барабанеше по стъклата, а светлините на града долу изглеждаха далечни и нереални. Животът ѝ беше стабилен и предсказуем, но не ѝ носеше радост. Чувстваше се тъжна и някак ограничена. Беше успешен млад архитект, но всичко което правеше беше прекалено прагматично и праволинейно, и сякаш частица от нея се беше загубила някъде по пътя.
Обичаше мъгливите дъждовни, ноемврийски дни. Те бяха любимото ѝ време от годината. Топлите есенни цветове-оранжево, жълто, червено - излъчваха спокойствие, топлина и вдъхновение. Погледна обичайния черен панталон и бяла блуза, с които беше облечена и стерилната обстановка в офиса, и ѝ стана студено. А толкова обичаше оранжево и слънче ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация