Отровата не горчеше. Нямаше никакъв вкус. Черна отрова за плъхове. Купувана кой знае преди колко години и скрита на тайно място, „Да не я намерят децата“, в мазето между две тухли.
Ухиленият череп сякаш и се присмиваше насреща. А кръстосаните кости под него бяха деформирани и поизтрити от времето. Заприличаха и на папионка.
Череп с папионка. Стана и смешно, но вече и усмивката и не беше нормална. Беше разядена от злоба. Злоба и жажда за убийство.
Искаше да убие и често сънуваше, че убива.
И най-често убиваше сестра си Магда.
Насън.
Тази сестра, дето толкова много се е грижеше за нея.
Кой би могъл да предположи, че така ще я намрази. Причината си имаше име – Тодор.
Мъжът на сестра й.
Живота е странен понякога. По незнайни причини съдбата определя галениците си. На едни дава с пълни шепи от всичко, а на други отнема дори надеждата за живот.
Станка се роди преждевременно в осмия месец. Лекарите положиха доста усилия да я спасят. Но нещо се беше объркало при тези опити и беше засегнало няк ...