Имам една книга – „Ранни мемоари“.
https://otkrovenia.com/bg/proza/minalo-beshelo-ranni-memoari
или
https://chitanka.info/book/9619-ranni-memoari
Е, разказвам доста неща – пригладени и укресени през моите очи.
Но нали дъртаците помним по-добре минали години, отколкото тая сутрин – сетих се за още.
Борован. Шейсет и кусур година. Тръгвайки от центъра към нашия дом, се минава покрай паркчето. Където е паметникът на падналите във войните. С името на прадядо ми също. Било е там и името на дядо ми, но се върнал и го изтрили.
По моста се тръгва към Малорадското шосе. Отляво училище, отдясно две сгради. Тогава, сега… Дали са оцелели…
В едната имаше магазин – тъкмо там отивахме с брат ми за вафли /по нашенски правилното е фафли/, другата е поща. Отзад има дървена стълба, по която се качваш до телефонната зала – с цели две кабинки.
Зад двете къщи се е ширнала поляна. Там се правят съборите /по нашенски – зборовете, с натъртване на з-то/. После пак къщи…
На дървената стълба излиза жена. Телефони ...