Съвсем незнаеща къде ли бях,
кръвта ми, още жива, леко закипя,
щом разбрах, че движа се в купе,
но неясно как, защо и накъде.
Очите ми се отвориха с нежелание -
поредно незаслужено страдание.
Бях завързана за седалка със колан.
С очи отворени като прясно заклани,
ме гледаха двама през стар, извехтял
вестник от днес. Ама аз не посмях
да се смея на лошата дегизировка.
Вестник с дупки за очи? За Бога! ...