14.01.2009 г., 0:21 ч.

Падението на сутеньора - глава трета и четвърта 

  Проза » Повести и романи
725 0 3
11 мин за четене

Глава трета

 

Всъщност с Анета се познаваха от деца - тя живееше на съседната улица в техния квартал. Вече беше първокурсничка в елитна езикова гимназия, а Симеон учеше във втори курс. Често пътуваха заедно в раздрънканите автобуси преди или след училище, но никога не беше и обръщал специално внимание. До оня пролетен ден, когато случайно се срещнаха в Морската градина - тя с приятелка, той с Марин. И някак изведнъж Симеон я видя с други очи. Кога хлапето беше пораснало толкова много? Покани ги да се разхождат заедно, после седнаха на една пейка, запалиха по цигара. Правеше се на остроумен, ръсеше смешки, а тайно следеше реакциите им. Приятелката - Катя, също не беше за изхвърляне, но Анета... Вече имаше очи само за нея. Сам не разбра кога се влюби. Усети, че и Марин я харесва и незабелязано му даде знак : Там не може, вече е заето!" И Марин отстъпи пред по-силния характер, насочи се към Катя, започна да и прави комплименти. Пък и не си струваше да си развалят приятелството заради момичета. Тогава още нямаха представа колко ще се задълбочат отношенията им в бъдеще.

Странно, но Анета му отговори с взаимност. И тя го гледаше като че ли с други очи - сега откриваше колко е умен, начетен и забавен. Но най-много я плени с романтичните си жестове. Подаряваше и цветя, рецитираше и стихове, устройваше и най-невероятни изненади. Коя жена не мечтае за романтика и не пада в капана и? Всъщност, Симеон не беше чак толкова романтичен, просто беше много влюбен и подсъзнателно усещаше как да постъпи и какво да каже. Анета беше срамежлива и стеснителна, тайно пишеше стихове и мечтаеше с часове. И след като Симеон и казваше това, което искаше да чуе, как да не се влюби в него? Вътре в себе си малко се срамуваше от приятелките си, затова, че е толкова едър и почти дебел. Нали на мода бяха атлетичните и спортни мъжки тела... И Симеон се срамуваше понякога от нея - затова, че е толкова плаха и неопитна, почти не беше ходила по заведения и не знаеше как да се държи на такива места.

Виж, Катя беше друго нещо. Оперено момиче. Отиват някъде на ресторант - когато можеха да си го позволят, разбира се, а портиерът още на входа ги спира. Няма места. Няма ли? Вместо да се смути, защото нямаха навършени осемнайсет години, Катя нарежда: "Повикайте управителя, моля!" С такъв тон и с такъв поглед, че никой не смееше да и противоречи. Управителят дотичваше начаса, привикваше го настрана и какво му говореше, с какво го омагьосваше, Симеон не знаеше, но след десет минути ги настаняваха на най-хубавата маса в заведението. Катя и болнични си вземаше постоянно, за да бъде с Марин, и от ученически бригади се освобождаваше, а Анета и да имаше възможност, не искаше - не било правилно. А правилно ли е да го оставя сам, докато Катя и Марин се забавляват. Разбира се, тя никога не би му признала, че просто и харесва да ходи по бригади, защото там винаги беше много весело и ставаше голям купон.

И така, повече от две години много се обичаха и непрекъснато се караха, докато накрая на Анета и писна и каза: "Край!" И това само месец преди той да влезе в казармата, а тя да отиде да учи в София. Бяха я приели да учи българска филология. Тъй като учеше в четиригодишен техникум, Симеон завърши заедно с Анета и щеше да влезе в казарма една година по-късно от връстниците си. Въпросът за университета при него изобщо не стоеше на дневен ред. Смяташе да подпише договор с "Кремиковци", за да отърве казармата и да бъде заедно с нея. Беше готов пет години да блъска като роб, да върши най-черната работа, но да бъдат заедно. И пак се скараха, този път окончателно. Защото на него много не му се искаше тя да продължи да учи, настояваше да се оженят веднага след завършването. Анета обаче имаше свои планове за бъдещето, които явно не съвпадаха с неговите. Симеон преглътна гордостта си: моли се, плака като дете, обещава, извинява се, но тя беше непреклонна. Разбрала била, че не си подхождат, че никога няма да бъдат щастливи заедно, затова по-добре било всеки да си поеме по начертания път. Замина за София, а Симеон влезе в казармата и по цял ден отдаваше чест и набиваше крак. Не споделяше максимата, че мъж, който не е ходил войник, не е никакъв мъж, но вече нямаше смисъл от договора с "Кремиковци". Без Анета всичко изгуби смисъл. Разбира се, беше опитал да се откопчи на медицинската комисия, но докторите го увериха, че е здрав като бик - здравословните проблеми си бяха отишли с детството. Вечер в спалното и пишеше дълги писма и тя му отговаряше от време на време. Тя учеше, запознаваше се с нови хора, къде ти ще има време за някакъв си прост войник? Така разсъждаваше Симеон и носеше снимката и в паспорта си, и непрекъснато мислеше само за нея.

След няколко месеца Анета се омъжи. Обясни му с писмо, че срещнала голямата си любов, то не било любов, а лудост някаква, но не можела да устои. Прочете писмото, а вечерта в спалното тайно нагълта шепа хапчета - каквито успя да намери в аптечката. Анета, неговата голяма любов, която някога му посвещаваше стихове, на която той беше първият мъж в живота, ще живее с друг мъж, ще спи в едно легло с него и ще му ражда деца. Не децата на Симеон, а на онзи, непознатият, който я беше излъгал и сто процента щеше да я направи нещастна.

Спасиха го. Оживя, но от хапчетата напълня още повече и вече тежеше 120 килограма. Избута криво-ляво остатъка от казармата, върна се в къщи и започна да се оглежда за работа. Всъщност, не че му се работеше чак толкова, но баща му настояваше, пък и беше срамота да иска от майка си пари за цигари. Смени едно, две, три работни места... все не му харесваха и никъде не се задържаше повече от няколко месеца. Прекалено много усилия изискваха, а парите бяха мизерни. Накрая, тъкмо се задържа няколко години на последната работа - поне заплащането беше добро, взе че дойде демокрацията, после приватизацията и след всички тия -ации, го довърши ликвидацията. Съкратиха го и остана без работа.

 

 

 

Глава четвърта

 

Междувременно успя да се ожени, родиха му се две дъщери и трябваше да мисли не само за себе си, а и за тях. С жена си се срещнаха, запознаха се и след три месеца осъмна женен, и той не знаеше как стана това. Сигурно го беше направил, за да забрави напълно Анета, да я изкорени от себе си докрай. Жена му беше тиха и спокойна, никога не повишаваше тон, умееше да готви много добре и приемаше всичките му странности. Работеше в същото предприятие, но засега беше от малцината щастливци, които все още оставаха на работа. Така че поне една заплата все още влизаше в къщи, макар тя да беше съвсем недостатъчна, пък и временна, защото ликвидация значеше напълно преустановяване на дейността и разпродаване имуществото на предприятието на търг.

Симеон бързо разбра, че с тази физика лесно може да си намери работа. След десети ноември се бяха нароили всякакви охранителни фирми. Виждаше често момчета с дебели вратове и златни ланци да карат лъскави коли и тайно им завиждаше, докато не реши, че и той може да бъде един от тях. Биячи винаги се търсеха, то ако се стигнеше дотам, по скоро него щяха да бият, но телосложението му вдъхваше респект, а и не се налагаше да се бие сам - винаги бяха по двама трима на смяна. Постепенно обиколи като охранител няколко кръчми, две игрални зали, докато накрая, под протекцията на един далечен братовчед, се озова в най-добрия хотел в града. Започна като охрана, а след няколко месеца братовчедът Енчо, който се занимаваше с недотам чисти сделки, го сащиса с неочаквано предложение. Седяха в Зимната градина на ресторанта и пиеха кафе, когато Енчо изведнъж му каза:

- Слушай, Симо, докога ще се трепеш за жълти стотинки? Хората правят пачки, а ти си пропиляваш живота. Защо трябва да се задоволяваш с домашна ракия, като можеш да пиеш марково уиски?

- Какво имаш предвид? - предпазливо попита Симеон. Заплатата всъщност не беше лоша, понякога дори падаше и някой бакшиш, но Енчо явно си имаше нещо наум. Само че Симеон и понятие си нямаше с какво се занимава той, освен това, че е нещо не съвсем законно. Ами ако поискаха от него да краде? Или да убие някого? Не му се искаше да лежи в затвора с години. Но реши, че е по-добре да го изслуша, а ако предложението не му допада, винаги може да откаже. Братовчеди са все пак, нали кръвта вода не става, все ще се разберат някак.

- Кой бяга от повече пари? - подхвърли небрежно. - Но какво да се прави, като нямам вуйчо владика, така ще е - аванс, заплата, аванс, заплата...

- Нямаш вуйчо владика, ама имаш брат`чед патриарх. - ухили се Енчо. - Можеш да имаш много повече пари и то без да си даваш много зор. Трябва ми сигурен човек, т.е. не на мен, а на моите шефове. Нали си роднина, мой човек, реших първо теб да уредя. Две деца имаш, що пък да не видиш големите мангизи...

- Бате Енчо, ако искаш да убия някого, няма да стане. Нали знаеш, че като видя кръв и ми става лошо. - Това беше истина, такъв голям и едър мъж беше, а като види кръв пребледняваше, позеленяваше, даже се е случвало да припада.

- Кой ти говори за трепане, бе човек, работата е даже много приятна, цяла вечер с красиви жени ще се занимаваш, само да имаш здрави нерви и корава ръка, че мацките някой път от дума не разбират...

Оказа се, че търсят човек, който да бъде шеф на проститутките в хотела, с една дума сводник. Досегашният заминаваше по курортните комплекси - лятото наближаваше, а и работата се разрастваше. Разбира се, предложението идваше не от хората, които на хартия се водеха собственици на хотела, а от някакви други, тайнствени, които стояха в сянка и оттам дърпаха конците. Симеон беше срещал момичетата в лоби бара или във фоайето, с някои дори бяха на здравей-здрасти. Изглеждаха красиви, луксозни и недостижими. Пресъхваше му устата и ръцете му се разтреперваха, като си помислеше, че може да има някоя от тях. Само дето не бяха по неговия джоб.

Поиска ден-два да си помисли, посъветва се с жена си, но така или иначе, винаги правеше това, което си науми и Жана само сви рамене. Имаше си достатъчно грижи - същия ден беше получила предизвестие за съкращение, а по-голямата им дъщеря Ваня тръгваше наесен в предучилищна. Трябваха пари за дрехи, маратонки, раница, тетрадки... Започна да му говори, че парите не достигат, а не дай Боже, да останат пак на една заплата и на другия ден Симеон каза: "Приемам!"

И ето го сега, седи на масата с пет-шест красиви жени, а му се иска да бъде навсякъде другаде, но не и тук. Красивите жени имаха съответно и голямо самочувствие, и като добавка - един куп изисквания и претенции. Макар че проституцията беше незаконна, тя си съществуваше откакто свят светува. Какво от това, че хотелът бил луксозен? Тези жени също бяха луксозни. Млади, красиви, облечени в маркови дрехи, знаеха поне по два чужди езика, услугите им също бяха от висока класа. Нямаха нищо общо с мургавелките, които се продаваха по гарите и магистралите за по десетина лева, че и по малко. Цената започваше от петдесет долара нагоре. Добра цена, като се има предвид, че една четвърт от всичко отиваше в джоба на Симеон. Освен на момичето, клиентът плащаше отделно сметките си - стаята в хотела, напитките. Освен ако няма терен, разбира се. Понякога, не много често, имаха и повиквания на различни адреси в града. Предимно бизнесмени с широки връзки търсеха услугите на момичетата. Макар че българинът все още не желаеше да плаща за нещо, което може да има безплатно. Но все повече наши и чужди бизнесмени, които идваха за кратко в града, смятаха, че ще им струва прекалено много време, усилия и пари да си намерят момиче за нощ или две. По-просто и по-лесно беше да си платят на професионалистка. "Макар че - мислеше си Симеон, - това си е жива подигравка за чужденците - да дойдеш в България, да си поръчаш момиче, и след като си слушал толкова много за красотата и темперамента на българките, да ти цъфне на вратата рускиня!"

Работата на Симеон се състоеше в това да събира и разпределя парите, да осигурява защита на момичетата и дори да разрешава някои техни битови проблеми. А проблеми момичетата имаха, колкото си искаш - и битови, и емоционални, та дори и финансови. Като правило нито една от тях не беше от града. Трябваше да им помогне да си намерят квартира, да се устроят, да следи да ходят редовно на гинеколог и дори да потушава дребните спорове между тях. Изобщо, основното му задължение, освен финансите, беше да им осигурява комфорт и да им помогне да се чувстват добре и да са щастливи. Една нещастна жена с проблеми не би могла да достави удоволствие на никой мъж, да не говорим за десетина на вечер, понякога дори и повече.

И така я караше - денем спеше, нощем работеше, то каква работа беше, ами си седеше в Лоби бара и си пиеше питието, а момичетата бачкаха здраво. Дори Жана беше доволна - не се наложи да си търси нова работа, а пари не им липсваха. Веднъж-два пъти месечно Симеон я извеждаше на ресторант, подаряваше и някое парфюмче или парцалче от време на време и тя дори много не се интересуваше от това къде ходи той и какво прави. Щом имаше пари, всичко бе наред. И как няма да е наред, подаряваше и парфюми от по сто долара. Той, разбира се, се възползва от така великодушно предоставената му свобода, преспа с почти всички момичета и всяка нова, която пристигнеше, минаваше първо през неговото легло. Жана или не забелязваше, или се правеше, че не забелязва, че вече правят секс най-много два пъти в месеца, само понякога помърморваше, а той се оправдаваше, че е уморен, лягаше и заспиваше като пън. И така, до следващата вечер...

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??