- Хей - чудя се, дали не ми е излязла някоя синка вече от сръчкване, трябва да проверя. - Събуди се, този път е важно!
- Хъм, а да не би да предишните пъти да не беше?! - просто се почувствах длъжен да попитам.
- Както много добре знаеш, всичко зависи от гледната точка на гледащия - отговори на жалкия ми опит за остроумие Ръмжачът. - Днес аз съм дошъл за урок. Слушам те, какво ще ми кажеш, само не забравяй принципа на тези ни уроци!
- Да видиииим... - почесах се там, където не ме сърби и се замислих... всъщност не обичам да мисля в моменти, когато ми е трудно да го правя, но от друга страна, за всяко нещо си има начин за постигането му, така че сега затворих очи, изпразних ума си от съдържание, което не бе особено трудно в този откачен час (явно не е случаен методът на преподаване, който ми прилагаше вълкът в последно време) и просто изтърсих първото, което ми дойде на ум: - Вярвам, че доброто в хората, в крайна сметка ще се наложи над всичко останало...
Защо ли казах точно пък това?!
- Благодаря - казваше в същото време Ръмжачът. - Хайде, лек сън.
И си тръгна... Аз обаче останах дълго време седнал в леглото, гушнал възглавницата и чудейки се дали наистина вярвам в това и най-вече защо, ако е така...

Така и така не можах да продължа да спя, така че реших да се разходя до "Кръгът на мисълта" - ничията земя.
- Здравейте - поздравих.
- Здрасти, Сянка - ухили ми се Ко Та Рак и побутна купичката пред Гар Ван, която ме изгледа изпитателно, преди да каже:
- За да постигнеш нещо, първо трябва да повярваш в него - после сенчестата отпи от виното и го постави пред следващия в "Кръгът на мисълта".
- Я! - възкликна Шира. - По-стар си отколкото вчера.
Големият котарак от шестия пръстен отпи с видимо удоволствие дълга глътка и побутна купичката пред следващия.
- Винаги е добре един вълк да научи нещо ново за себе си - смига ми Но Щен Вълк и изпълни ритуала с купичката.
Ко Та Рак посегна към виното, но го плеснах леко през лапата с думите:
- Мой ред е - а след кратък размисъл добавих: - Животът преподава своите уроци само на тези, които искат да се учат, а на останалите просто им се случва.
Надигнах купичката и я изпих до дъно, после извадих бутилка вино от раницата си, след кратка борба с тирбушона напълних един от основните компоненти в "Кръгът на мисълта" и го сложих пред котака.
- Наздраве - веднага откликна Ко Та Рак, отпи и побутна.
- Трудно щях да преглътна, ако не носеше още вино, както ни изпи последното - надигна наздравица Гар Ван, отпи и точно преди да постави, добави: - Макар че сигурно щях да успея.
- Няма невъзможни неща - каза Шира, отпи и побутна.
- Може и да има, ама ние не вярваме в тях - Но Щен Вълк изпълни ритуала.
- Чудя се, цяла нощ все аз ли ще наливам?! - наливам, отпивам, поставям.
- Зависи - Ко Та Рак отпива и побутва.
- От това колко бутилки чух да дрънкат в раницата ти - Гар Ван отпива и поставя.
- Основно от това - Шира отпива и побутва.
- Ъхъ - Но Щен Вълк се ухилва, отпива, побутва.
- Четири - ухилих се аз с най-много зъби...