Тъкмо се канех да затварям райските порти и да подремна, че главата ме цепеше от махмурлука и в офиса влетя – много уплашен – самият Сатана. Целият разтреперан, козината му настръхнала, рогата му изпочупени, опашката му проскубана като на дърто куче; скрий ме – казва – Господи, че ме преследват и лошо ми се пише!

А сега де – то само това остава – да пусна дявола в рая – ама че дивотия!

„Кой, бре, кой те преследва?”

„Пловдивският владика с една сюрия разгневени бабички. Тичат насам и, ако ме хванат, ще смъкнат кожата ми за тъпан.”

„Сакън, не думай! – изплаших се аз – На този владика едно време му взех акъла, та да е по-кротък, а той хептен пощуря. Бягай да бягаме, че той и мен ще линчува, ако разбере, че съм присъствал на концерта на Мадона в София и още не ми е минал махмурлукът от оная парцуца, дето глътнах набързо на централна гара.”

Едва превъртял ключа на райските двери и те ти отвън се събраха цяла тълпа възмутени праведници – начело с владиката; да прогоним – казва – дявола в пъкъла!

Олеле, ами сега! Гледам го този през оградата – абсолютна откачалка. Не е чудно, че са го направили владика в България – там му е мястото. В погледа му прескачат мълнии – същински Зевс – гръмовержец, брадата му настръхнала от гняв и статично електричество, целият се тресе и мята в някакъв религиозен транс като турските дервиши, кога ги завърти шайбата по време на рамазана. На тоя човек, ако му дадат достатъчно власт, като нищо може да възстанови и кладите; Доминик де Гусман и Торквемада изглеждат като същински херувими пред него. Не се учудвам, че успя да провали премиерата на Пловдивския театър с известна пиеса на Емилиян Станев. Ясно  защо накрая дори и сатаната побягна панически.

„Кажи, бре Мефисто – викам му на рогатия – какво да те правя сега, като хич не ти е мястото тук?”

„Прави каквото щеш, Господи, но не ме давай на онзи лудия поп; душичката ще ми извади без упойка. Ако речеш, мога да отида да паса райските говеда, да стрижа бръмбари, да ухажвам бабички, да духам на политици; всичко мога, само от отчето ме спаси!”

Тя стана каквато стана, ми дано не се разчуе. Все си патя с това меко сърце; кой ми изреве за помощ и аз не мога да откажа. Само това не беше се случвало – да пусна дявола в рая. Ама че я втасахме! Но нали съм си безкрайно милостив, смилих се над душата дяволова.

„Хайде влизай, влизай, то се е видяло, че ще ми пати главата, ами по-тихо да не чуят моите светии, че ще ме съсипят от критика на отчетно изборното събрание; досега все ме избираха с абсолютно мнозинство. Хеле онзи Архангел Михаил само това чака да ме разпъне на кръст, ако че сега ми се мазни като циганка за парче сирене.”

„Ми то на тебе ти е тръгнало с тези кръстове; нали веднъж те разпънаха тези, дето сега ти се кланят.”

„Сега е друго. Светът стана много модерен: Няма дървени кръстове, а политически, морални, юридически, духовни – всякаква хуманитарна методика; не дай Боже, да те побарат за нещо; угасваш като звезда от осемнадесета звездна величина. Дървените кръстове и кладите са заменени с по-хуманни екзекуции: екзекутират те с любов.”

„Че и твоите светии ли се домогват до престола ти?”

„Та то няма кой друг. Ти не си ли забелязал, че тези, дето най-много ти се кланят, най-много мечтаят да те прецакат?”

„Ама че византийски номера – съвсем като при политиците! Пък мен всички ме ругаят, искат да ме ликвидират, но никой не се натиска да ме измести от службата. Сякаш тая служба е прокълната. И хич не си задават въпроса без мен на кого ще прехвърлят вината за всичките си кутсузлуци и сакатлъци.”

„Тъй, тъй. Ще се опитам да те взема на временна длъжност при нас, докато се махне онзи лудият. Ми какви други работи можеш да правиш, освен да пасеш говеда и да духаш?”

„Мога и президент на републиката, мога и бодигард. В краен случай мога и владика.”

„Май за владика най-много те бива, но местата са попълнени. Трябва да основем нова епархия, само се чудя в Анадола ли да бъде или край Персийския залив.”

„Ще почакам да прибереш в рая Пловдивския владика, за да го заместя.”

„Има много да чакаш; този ще надживее и мен. По-добре се разберете с аятолах Хомейни и Осама Бен Ладен.”

„Никога не съм бил владика на правоверните, но колко му е да опитам; само дето не съм обрязан.”

„Няма проблем; там ще те посветят в тая процедура, освен това може и хаджия да те направят. В Анадола има едни специалисти – само с това се занимават, но първо трябва да се подмиеш.”

„О-о – това ли било? Виж сега, откакто ме посвети навремето Свети Унуфри, повече хаджия не ставам; още имам сърбежи от това посвещение. Отказвам се от владическия сан; по-добре президент на републиката.”

„Съществува проблем – информирам го аз – нещо ми е трудно да се сетя коя ще да е тая република. Всички републики си имат президенти и те са изборни. По-добре стани президент на монархия. Бих ти препоръчал Англия. Има само една малка подробност: В камарата на лордовете ще те карат да произнасяш речи, а ти не знаеш английски...”

„Прав си, Господи. Това означава, че ще се наложи лордовете да научат български.”

„Именно – задължително ще трябва. Доколкото ми е известно, това е официалният език в Пъкъла и ти само него знаеш.”

„Точно така – на този език неразборията е най-голяма, а това се вписва в нашите директиви. Положението е принципно.”

„Чакай малко – сетих се аз. – Тъкмо се отвори дума за Пъкъла и се чудя какво правят сега там грешниците без тебе.”

„Как какво? Пият си ракията и гледат мачове. В момента май по Канал едно върви мачът Левски – ЦСКА и цялата олигофренска – пардон – членска маса се е събрала пред телевизорите.”

„Няма ли опасност да поумнеят?”

„Абсурд! По-вероятно е да поумнеят козлите от ловните стопанства на Негово Величество – царя на републиката.”

„А казани, а катран? Кой ги снабдява с тези ценни продукти?”

„Какви казани и какъв катран, бе Господи – ти съвсем си се демодирал! Отдавна сме  изоставили тези архаични средства. В Пъкъла всичко си е наред като при всяка демократична държава от новите членки на ЕС. Има си кръчми, дискотеки, дрога, футболни мачове и, разбира се, мафия, а Мадона крещи разкрачена на стадиона за радост на тълпата и напук на Пловдивския владика. Дори си има партии и избори, а електоратът гласува свободно за бира и кебапчета, избирайки своите най-добри народни представители – предимно мои екипи. Сега чакаме да поотмине кризата, за да вдигнем пенсиите и заплатите на чиновниците с два лева, за да са доволни хората от грижите на властта.”

„Ясно, ясно – много се е демократизирал адът. Казваш – има дрога, проститутки и мачове. И кои ще играят следващия кръг от футболното първенство?”

„Доколкото си спомням Бусманци и Богутево.”

„Аха – непременно ще ги гледам. Знаеш ли к`во – запази и за мен билет за мача; възнамерявам да отскоча за малко при вас.”

„Няма проблем, само прогони по-скоро владиката от тук, да мога да изляза, че ми се изправя козината, като го гледам как размахва кандилницата пред райските двери и насъсква бабичките. Направо ще ме обръснат без сапун и ще ме кастрират.”

„Сакън, недей – и мене ме е страх! Всичко друго ми искай, само това не. Този като нищо ще кастрира и мен.”

Р