Тъкмо се канех да затварям райските порти и да подремна, че главата ме цепеше от махмурлука и в офиса влетя – много уплашен – самият Сатана. Целият разтреперан, козината му настръхнала, рогата му изпочупени, опашката му проскубана като на дърто куче; скрий ме – казва – Господи, че ме преследват и лошо ми се пише!
А сега де – то само това остава – да пусна дявола в рая – ама че дивотия!
„Кой, бре, кой те преследва?”
„Пловдивският владика с една сюрия разгневени бабички. Тичат насам и, ако ме хванат, ще смъкнат кожата ми за тъпан.”
„Сакън, не думай! – изплаших се аз – На този владика едно време му взех акъла, та да е по-кротък, а той хептен пощуря. Бягай да бягаме, че той и мен ще линчува, ако разбере, че съм присъствал на концерта на Мадона в София и още не ми е минал махмурлукът от оная парцуца, дето глътнах набързо на централна гара.”
Едва превъртял ключа на райските двери и те ти отвън се събраха цяла тълпа възмутени праведници – начело с владиката; да прогоним – казва – дявола в пък ...