ЛюсиЦ (Люси Петкова)
117 2584
27.06.2017 г., 19:56 ч.

Папагалчето Флори 

  Проза » Разкази
475 2 7
3 мин за четене

Папагалчето Флори

Посветено на дъщеря ми

 

Всеки знае колко е полезно децата да си имат домашни любимци. И моите си пожелаха да им купим пустинна мишка, нещо като малко лалугерче, която се оказа бременна и роди три мишлета. Само няколко дни след раждането майката Клер умря, което естествено беше голяма трагедия. Стартирах спасителна акция за мишлетата и с риск да ме изгонят от работа, излязох по-рано да купя биберон за мишки и да ги храня на всеки три-четири часа, дори нощем, за да оцелеят. За този подвиг бях наречена „мама мишка“ от децата, а свекърът ми каза, че няма да разказва в тяхното село за това, че снаха му хранила мишка с биберон за да не ме обявят за луда. След мишките децата си поискаха и аквариум с рибки, но се оказа, че някои рибки обичат студена вода, а други топла, та се обзаведохме с два аквариума:  в единия златни рибки, в другия екзотични, тропически. Но и това им се видя малко и скоро купихме и две червенобузи костенурки също в аквариум. От играта с мишките пострадаха моите елегантни филцови шапки, защото след като, учудена от смачкания им вид, поразпитах децата, се изясни, че ги използват за да ловят мишките, които пускаха на разходка из стаята.

 

Чистенето на клетката и трите аквариума никак не е приятно занимание, но аз често имах честта да го правя. Доста ми бяха омръзнали и ето, че точно тогава имах рожден ден, моят 34 или 35, и моята скъпа дъщеря сияеща от щастие ми подари огромна клетка с едно сиьо-бяло папагалче!  Срам ме е да си призная, но така се ядосах, че ѝ казах, че това не е никакъв подарък за мен, а за нея. И че повече животни в моята къща не искам и т.н. Милата така се скомфузи и натъжи... И вечерта на мерих едно писъмце в леглото ми, в което ми се извиняваше за своя неудачен подарък.

 

Папагалът Флори обаче си остана в къщи и се научи да казва думички и цели изречения на български, испански и немски. Дори имитираше успешно гласовете ни. На мен викаше „кажи мами“ , плод на моя неправилен подход да го науча да казва думата „мами“. Поздравяваше новодошлите с “¿Qué tal?“ (Как си? ) на испански или с “Hallo!“ на немски, а нас ни изпращаше с „Чао Флори“... Летеше свободно из хола и кацаше на раменете ни от където ни даваше звучни целувки, почти без да си отваря човката и си имаше любима музика. С една дума стана любимец на всички ни и най-вече мой. Спасих го от тежки настинки два пъти и живя 13 години, което си е един дълъг папагалски живот. Умря от старост, едва кретащ из клетката си, след като ни даде много обич и смях.

 

И на тридесетата годишнина на моята дъщеря аз ѝ написах едно дълго писмо. Исках да ѝ кажа колко съм щастлива, че си я имам и каква прекрасна дъщеря е... и ѝ се извиних за липсата ми на чувствителност в момента когато ми подари папагалчето, тя, едно дете на 12 години. И се замислих колко често оценяваме погрешно ситуацията, как понякога нараняваме и най-обични хора за нищо. Това което ми се стори тогава просто една нова тежест и работа, се оказа едно весело другарче за цялото семейство.

 

Дали по-рано или по-късно, но е хубаво да се извиним да децата си, нали?

© Люси Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ви благодаря Роси, Кери, Пепи и Генка!! Радвам се, че ви е харесало, и на мен ми харесва напоследък да си споделя в сайта спомени... и някои изводи и размисли. Човек трябва да умее да се смее на себе си, да е критичен към грешките си и да се радва на уменията си... Нали ние самите най добре се познаваме...
  • Каква чувствителна и добра душа си ти, Люси! Радвам се, че се открихме и имам възможност да те опознавам чрез тези прекрасни спомени, които разказваш толкова увлекателно!
  • Много емоционален разказ, Люси! Какъв мил спомен си описала. Да, понякога човек реагира без да осъзнава, че наранява, но е трогателно, че и след години, поглеждайки се отстрани, признаваш че си сгрешила и си се извинила.
  • Мноооого мило! Благодаря за емоцията!
  • Люси, как хубаво си описала един мил спомен с твоето сърчице - струна !
    И майките грешат, но трябва да намират сила да се извинят. Не винаги е лесно да се реагира адекватно в неочаквана ситуация.....
  • Благодаря ти Кети... хубаво е да се извиним дори и да са минали години...Радвам се, че ме четеш😊
  • Какъв слънчев разказ! Грешим, прощаваме, искаме прошка.... толкова е човешко!
Предложения
: ??:??