Удари. Шутове. Викове.

- ОТВАРЯЙ, БЕ !

Отворих сънливите си очи и ги разтърках. Зачудих се какво става и дали просто не сънувам нещо. Ударите и виковете се повториха. Хвана ме шубе. Кой пък ще блъска така по вратата ми, какво искат от мен тия хора, бе?!

- ОТВАРЯЙ, ЕЙ, ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ИЗКЪРТЯ СКАПАНАТА ВРАТА !

Човекът отвън не се ебаваше. Станах от кревата и отидох в коридора, където ясно видях как вратата направо се огъва под напора на ударите и ритниците.

- Спри да блъскаш бе, ей сега ще ти отворя, по дяволите.

Огледах се около себе си за някакъв тежък предмет. Не успях да намеря, само един чадър, който висеше от закачалката. Зачудих се дали да не взема големия кухненски нож, но веднага размислих – не ми се лежеше за убийство на някой побъркан пендехо. Погледнах през шпионката и не видях никой.

- Има ли някой там? – попитах.

- ВЕДНАГА ОТВАРЯЙ, ЧЕ ИНАЧЕ ЩЕ ТИ СЕ СТЪЖНИ ЖИВОТА !

- Добре. – врътнах ключа и веднага скочих назад, а вратата се отвори с трясък и пред мен застана някакъв огромен типаж с бухалка в ръцете. Видя ме застанал като бейзболист, стиснал здраво чадъра в ръце. Представих си гледката от страна на горилата с бухалката и ми стана малко смешно.

- Пускай тъпия чадър, иначе ще ти счупя ръцете.

- Пусни бухалката.

- Ти си луд, бе. Ще ти смажа главата в земята с нея.

Имаше право. С тоя чадър най-много щях да го погъделичкам. Оставих чадъра. Още не беше паднал на земята, когато огромният тип с едно бързо движение се приближи до мен и ми заби ужасен юмрук право в сънливата мутра.

- Да разбирам, че не искаш кафе, а? – казах му, след като спрях да плюя кръв.

- Не ми се прави на интересен. Дължиш пари. От много време. Имаме си репутация за пазене, така че сега ще се наложи да те понатупам малко.

Какви пари дължах ли? Всъщност, изобщо не бяха много, просто както каза тъпото копеле – „Имаме си репутация за пазене”. Сега ще ме спука от бой, а като ме питат кой ме е подредил така, аз ще им кажа „Една от горилите на Лудия Пешо, щото им дължа хиляда лева”, което за тия тъпаци са жълти стотинки. Обаче са прави донякъде, ако 15 човека не им върнат по хиляда лева, тва са си петнайсе хиляди гущера назад.

- Чакай, чакай малко... Мога да ги върна до няколко дни, наистина. Обаче ако сега ми докараш сътресение, или ми счупиш някоя ръка, няма как да стане.

- Не се притеснявай, момчето ми, няма да те бия много. Колкото само да запомниш, че щом взимаш пари, трябва да ги връщаш.

Защо взех пари от тия идиоти ли? Щото си повярвах. Сега ще ви разкажа историята. Реших, значи, че ще взема хиляда лева от Лудия Пешо, понеже знам, че дава и по-малки заеми. След това отидох в Лондон казиното и седнах на покер масата с блайндове 10/20 лева. След това ми трябваха точно 2 часа , за да изляза от там без пукната пара. Не само, че нямах късмет. О, не, никак даже. Пичовете на масата ми бяха някакви извънземни, дошли да поробят земята чрез покер. Направо не беше честно от тяхна страна да ме оберат по тоя начин... Като куче, взеха ми всичко. Най-лошото беше, че си заложих и телефона след като изгубих две големи ръце. Трябваше да стана от там, трябваше да стана веднага след като усетих, че просто с тия типове не мога да се меря. По дяволите, колко съм глупав. И сега тоя младеж ще ме спука от бой. Сам съм си виновен, знам го.

- Виж, човече, още тая вечер ще ги изкарам тия хиляда лева. Ще видиш, довечера до 12 ще ви ги донеса.

- Не се и съмнявам, колкото по-рано, толкова по-добре за здравната ти книжка, която впрочем, в момента я подритваш безцеремонно.

След като каза това, ми заби страхотен шут в стомаха. Изстенах, претърколих се на пода и се опитах да си взема въздух. Горилата ми подаде ръка и каза:

- Хайде, ставай.

Взех ръката му и започнах да се изправям, когато изневиделица коляното му се срещна с лицето ми и аз пак се озовах на пода, плюещ кръв и псуващ.

- Мамка ти, мамка ти бе, мамка ти!

- Мамка ми ли?!

Нови удари. В лицето, в стомаха, в колената. Тоя глупак ме направи на кайма. Взе си бухалката и със страхотна сила удари пода точно на сантиметър от главата ми. На мен ми прилоша от уплах, а тъпото копеле каза :

- Имаш три дни. В 00:00 на четвъртия ден, ще те намеря и ще ти стъжня живота.

- Еби си майката.

Последва нов шут в лицето, ново плюене на кръв, нови стонове. Горилата се разкара. Аз полежах още малко на пода, плюейки кръв, псувайки Лудия Пешо, горилата му, парите им, скапаните покер-играчи, които ме обраха без им мигне окото, и разбира се, себе си, за това, дето съм толкова тъп, та да взема пари от лихвар... Беше ясно какво трябва да направя, нали? Беше нещо много тъпо. Взех си раницата от гардероба, напълних я със малко бельо, няколко тениски и панталона и се разкарах от града. Отидох на село при баба ми и дядо ми. Поредната глупава грешка. Много, много глупава. Не само, че 2 седмици след като изтече тридневния ми срок тия лайнари ме намериха и пребиха почти до смърт...

Доста малко си спомням от тоя ден. Седях на двора с брадва в ръце и сечах дърва за зимата. Дървата бяха много, а аз блъсках ли, блъсках с брадвата. Баба ми нещо чистеше вътре в малката къщурка, а дядо ми се грижеше за животните. Преди седмицата се бяха родили три малки козлета и имаха нужда от малко повече грижи. Вече се бяха научили да ходят, гонеха се по двора и изследваха света около тях. Беше ги страх от мен и от шума от ударите на брадвата в огромните пънове.

Чу се шум от приближаващ автомобил, който наруши почти идеалната тишина. Не се и замислих, че може да е Лудия Пешо и неговите скапаняци, докато джипът не спря пред вратата.

- Дядо, влизай в къщата. – креснах му.

- Какво? – извика ми той в отговор.

Затичах се към колибата на козите и го хванах за ръкава, след което го заведох в къщата и казах да заключат вратата. Те бяха малко озадачени, но когато видяха как от джипа слизат четирима огромни мучачоси с бухалки, вериги и палки в ръцете, набързо схванаха. Казах им да заключат вратата и да ходят в другата стая, докато тия лайнари се приближаваха към мен. Баба и дядо много се уплашиха, обаче ме послушаха.

- Какво искате, бе?! – креснах към приближаващите бандити.

- Сега ще разбереш, не се притеснявай. – отговори ми един от тях.

- Имам брадва, не ме е страх да я ползвам!

- Сега ще проверим тая работа...

Единият от четиримата, които носеше бухалка, замахна към главата ми, аз парирах с брадвата и отскочих назад. Ударът беше страхотен, цялата брадва завибрира и имах чувството, че си натъртих дланите... Последва ново замахване, ново париране, но този път другият, който беше с верига, ме цапна с нея през сгъвките на колената. Изпуснах брадвата, изпищях и се проснах на земята. Последва удар с бухалката в ръцете ми и усетих изщракването на костите под напора на нютоните. Причерня ми от болка.

- Ще взимаш пари без да връщаш, а?! А, лайнар скапан !?!

Нов удар. Пак бухалка, пак по ръцете, почти едновременно с това – верига през лицето. Усетих кръвта, която шурна от лицето ми, както и чупенето на носа. Ритници. Много ритници. В стомаха, в лицето, в ребрата, в кръста. Започнах да повръщам кръв, но скапаният ми мозък просто отказваше да изпадне в безсъзнание. Чух сирени. Баба ми и дядо ми явно бяха викнали куките. Молих се на господ да идва и линейка. Получих още няколко тупаника в лицето, след което типовете ме преджобиха, взеха ми портфейла, в които почти нямаше пукната стотинка, телефона, плейъра ми.

- Само това ли имаш, бе?! – изкрещя най-едрият от тримата.

- Майната ти, тъпа горило. – изсъсках му едва.

Нови удари. Получих удар с бухалката в главата и светът потъна в мрак. Лепкав, лепкав мрак...

Събудих се в болницата. Не си чувствах тялото. Помислих си „Леле, боже, тея глупаци са ми счупили гръбнака!”. Това, което сам си причиняваш, никой не може да ти го стори. Сти га да си достатъчно тъп, можеш да насереш всяка ситуация. А понякога толкова насираш скапаната ситуация, че се будиш със скършен гръбнак, ядящ през сламка, пикаещ в катетър и си мислиш „Мамка му, оная ръка трябваше да я фолдна...”