20.11.2013 г., 20:32 ч.

Паркетът 

  Проза » Хумористична
765 0 7
3 мин за четене

Паркетът

 

      Кой казва, че предметите не могат да имат бурна биография? Напротив, те имат минало, прояви в настоящето и надежди за бъдещето. Често тяхната съдба е по-невероятна от тази на човека.

      Паркетът си отвися порядъчно дълго, докато му дойде времето да блесне в пълния си чар за радост на домашни и на гости. Красив и горд, с хубава текстура, на големи добре обработени парчета ясенов паркет, той с неудоволствие понасяше хилядите трансформации, на които беше подложен. В момента на закупуването се представи като млад и благонадежден. Дойде на адреса с транспорт на два пъти, направо от склада. В скъп квартал, но при недотам заможни собственици, той прикри първоначалната си неприязън и зачака... Първо да се направи банята, после коридора, детската, стените и още, и още... Явно е предвкусвал бленуваната слава, щом никога не изгуби присъствие на духа, в който и ъгъл на хола да беше конфигуриран, с каквото и да беше затрупван и потискан.

      Когато дойде и неговият ред, той пращеше от вдъхновение и оптимизъм. Само едно не разбираше – защо не идва още пустият му майстор? То майстори – много, но все с претенции. Първият, представете си, не го хареса! Вторият – скъпчия. Третият бил много зает. Чудни хора! Отваря им се такава прекрасна възможност да се докоснат до съвършенството, а те бягат...

      Разгеле, един кандиса. Дългогодишен специалист в строителния бранш, в частност – паркетонареждането. Отзова се начаса и започна. Нисичък с коремче, подпомаган от сина си (доста по-висок и едър), за един ден приключи с реденето и цикленето. Нямаха време дори да приемат предложеното кафе от услужливата тъща, оставена да бди зорко за реализацията на нашия главен герой.

      На етап лакиране майсторът прояви новаторски дух, демонстрирайки непозната техника за нанасяне на лаково-бояджийско покритие върху хоризонтална повърхност на ниво нула. Методът е известен като хълбочно-коремен с припълзяване. Заяви, че така ставало по-добре. Не било поради търсене на физическо удобство.

       Пито-платено, но на практика непроверено!      

      Лъщи Паркетът, та се не трае, пръска се по снадките от радост. Огледало, ама първа проба! Дошъл бе неговият час! Лошото е, че скоро дойде и часът на истината. Новаторът нещо не спазил технологията и още при първата смяна на сезоните – хоп, изненада! В своя възторг, само за една нощ, Паркетът се изпъчи с 15 сантиметра   нагоре,   величествен  и горд.   Така  си  и остана, наподобявайки Стара планина. Дори започна да заформя в съседство и едно малко Средногорие.

      Тези, с които делеше апартаментното пространство, обичаха природата и туризма, но предпочитаха те да ходят в планината, а не обратното. Пък и тези в хола нещо не им се понравиха. Любуваха им се известно време и в един съдбовен ден проклетият зет докара някаква машинария, която лиши от бунтовен чар ставащия все по-уверен в себе си Паркет.

      Което по същество си беше истинско безобразие и налагаше вземането на бързи контрамерки.

      Тук на помощ се притече случаят, в лицето на съпричастната пералня. Макар че това бе един изпълнен с драматизъм епизод, обвит с мъгла, огненометежен, който като буйна река се изсипа върху крехкото финансово равновесие на малката съвместно живееща общност, ще говорим за него в някое от продълженията.

      Накратко казано, планината и морето не се обичат, но се привличат. В новосформираното, в следствие на спукан маркуч море, нашият приятел набъбна от удоволствие като пресен нахут. Освен досегашните гори и планини, на хоризонта изплуваха младонагънати Рили, Пирини, Родопи, че и някои по-малки, като Странджа и Осогово...

      Новите природни образования се оказаха в повече за многострадалните домакини, които любезно им осигуриха първокласно пътуване с камион до родното старопланинско село на проклетия зет. И всичко това в името на едно ново начало. Надеждите никога не са напразни и биха могли да се реализират в две насоки. Или хоризонтално дислоциране на паркетните елементи с последващо лакиране на място, не предполагащо тектонична активност в близките десетилетия. Или отделяне на енергия във вид на топлина и светлина в място, наречено Камина и време, наречено Зимна ваканция...

 

29.VII.2007 г.

© Динко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Свежо разказче! Прочетох с удоволствие!
  • Забавлявах се - и от избора на тема, и от моите неволи като домашен майстор, и от хубавото ти усещане за виц и фейлетон!
    Поздрав!
  • Сетих се за тези неволи....вече с усмивка.Хубаво си го описал!
  • Личи си добро познаване на технологиите.
  • Ех, май на всеки се е случвало да се наслади на планинската свежест в хола си. Допаднаха ми много сравненията и се забавлявах с удоволствие!
  • Смях се от сърце,такива са днешните майстори,но ти така добре си го обрисувал,с удоволствие прочетох!Поздрав!
  • Чудесно, смях се от сърце, а на горките хорица никак не им е било до смях.Поздрави за страхотния фейлетон!
Предложения
: ??:??