- Ивано ма, къде се загуби? Ела ма чедо да та вида. Ела на баба момата убава. - зарадва се баба Райна. Една ѝ внучка остана, дето може очите ѝ да види. Другите заминаха по чужбина, да търсят живота, да се бъхтят за убаво, къщата да ѝ оправят, още една коза да ѝ земат, дувара, дето падна лани от снега, да и градят. Три унуки имаше, едната Неда(в Англия), другата Милка (в Германия), третата Иванка.
- Ида мъри, емо ме. Кажи сега да видим, ко прави днеска. Гледам на вънка трева не се сдържа. Всичката си я оплевила. Ама днеска беше пек, да се пазиш по обяд, като стане пладнина, да вляваш на сянка, че да се не разболееш. Сърцето ще вземе да ти прескача. Чак надвечер ще излизаш. Кога малко падне Райчо*, да не е толко силен.- не се караше, а наставнически и нареждаше. Не искаше да пострада баба ѝ.
- Че като ма напече какво?Гачили 100 години жа живея. За кого? Дядо ти Милчо го няма чедо. Баща ти замина и той и при него,и чичо ти остави вдовица, аз черната чума за ко съм? Ай да идват довечера и ...