Патла-а!
-Патла-а! – извика дядо Теньо и ядосано натисна копчето на телевизора. – Омръзна ми да слушам кой кого утрепал, подслушвал, подлял му вода, кой бил с по-дебел врат и ненаситни очи… Бре, отде се взе това чудо, да му се не види!
Старецът излезе на дворчето, за да поеме малко въздух. Влезе в обора и заговори на животинките си:
- Стойте си вътренка, дядовата, че шап мина през границата! Ей, в съседното село колко хубав добитък изтрепаха от страх да не плъзне напастта. Ама аз няма да ви дам! Ето ви пак малко сенце и водичка, яжте си туканка и спокойно – аз съм насреща!
Като ги нахрани и напои, възрастният човек внимателно вчеса двете си кравички и продължи да им приказва, сякаш бяха хора:
-Ех, хубавици сте ми вие! И млекце давате и нуждите ми разбирате…, тъй ами, не сте като ония в парламенто, дето не щат да си имат хич хабер от туй забутано село!
Като сподели мъката си, дядо Теньо дотепа до извития сух клон, който вчера си беше намерил в корията. Примъкна го до пейката, дето му бяха резбарските ножчета и съсредоточено задялка. Толкова се беше задълбочил, че не усети кога в двора му влязоха кметът, ветеринарният доктор, селският пастир и двама полицаи.
-Бай Теньо, ти имаш крави, а знаеш, че върлува шап, нали? – стресна го гласът на кмета.
Старецът пребледня, ръцете му затрепериха, а резбарското ножче се отплесна и дълбоко се вряза в изпъкналите вени над китката му. Човечецът бързо свали шапката си и с нея притисна раната. Влезлите вече бяха в обора, следвани от кмета, който се провикна:
-Държавата ще те обезщети, да не ти е грижа! Таман ще си изкараш леко зимата – на топло, пред телевизора, а няма като шантав да се щураш покрай животните.
След малко пъргавата група изведе добитъка. Като видяха селския пастир, с когото бяха свикнали, кравичките бързо го последваха – мамеше ги ширналото се поле…
Дядо Теньо се опита да извика, но нещо стисна гърлото му. Кръвта шуртеше вече и изпод шапката, с която притискаше срязаните си вени. Старецът се изсули от пейката на белия сняг. Как досега не беше видял наболите кокиченца?!
-Боже, колко са хубави! – успя да промълви той и кротко издъхна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
