-Патла-а! – извика дядо Теньо и ядосано натисна копчето на телевизора. – Омръзна ми да слушам кой кого утрепал, подслушвал, подлял му вода, кой бил с по-дебел врат и ненаситни очи… Бре, отде се взе това чудо, да му се не види!
Старецът излезе на дворчето, за да поеме малко въздух. Влезе в обора и заговори на животинките си:
- Стойте си вътренка, дядовата, че шап мина през границата! Ей, в съседното село колко хубав добитък изтрепаха от страх да не плъзне напастта. Ама аз няма да ви дам! Ето ви пак малко сенце и водичка, яжте си туканка и спокойно – аз съм насреща!
Като ги нахрани и напои, възрастният човек внимателно вчеса двете си кравички и продължи да им приказва, сякаш бяха хора:
-Ех, хубавици сте ми вие! И млекце давате и нуждите ми разбирате…, тъй ами, не сте като ония в парламенто, дето не щат да си имат хич хабер от туй забутано село!
Като сподели мъката си, дядо Теньо дотепа до извития сух клон, който вчера си беше намерил в корията. Примъкна го до пейката, дето му бяха резбар ...