Ей тъй я караме напоследък – като на пазар, където отдавна са спазарили живота ни. Казват, че това е бъдещето. Изцяло на пазарен принцип. Но какъв пазар, братче, когато пари няма?
Макар всички да сме стока. Някои политици даже се продадоха, препродадоха, че и продавачите си купиха. Обаче, ние си траем – знаем си от историята как да действаме.
Дедите ни са били много свободолюбиви. И в робство да ги карали – пак не работели. Та спазваме традицията. Занимаваме се само с леки неща.
Един познат се заел бизнес да върти с приятеля си. Продал му стол за десет лева. А на другия ден онзи му го предложил за двадесет. Нашият го купил и сетне му поискал тридесет. Така, докато един ден се оказало, че приятелят му продал стола някому за стотачка. „Пфу, рекъл познатият ми – тъкмо завъртяхме алъш-вериша и ти пресече далаверата!”.
Важното е цената да се вдига, парА да пада. Миналата седмица потърсих квартира в големия град. „Готово - вика едно брокерче ли, дилърче ли, далавераджийче ли – имам едно мяст ...