Пазарните магистрали на любовта
Има нещо общо между магистралите и любовта. Не, това, което си помислихте, е на втори план. Макар немалко хора днес пряко свързват двете понятия.
И вината е най-вече на наперените, активни на житейско-любовния пазар, млади жени. Които най-напред скандализираха все още патриархалното ни общество с гръмки признания, че искат мъжът до тях да ги издържа с всичко пожелано, за цял живот, безпрекословно и безусловно. Защото те му давали насреща красотата и любовта си. И най-хубавите си години /което кара доста мъже да се радват на късмета си – ами ако тия години са били най-хубавите, какви ли са лошите?/.
И, ако за първото спор няма – българките са си най-красиви на този хубав свят и без пластични операции и силикон, има и нужда от уточнение.
Защото красотата е твърде разтегливо понятие. Съчетано с променящата се женска красота, май под влияние на времето подобни жени трябва да бъдат еднократно – или поне малко време - използвани. И заменяни с нови модели – по-многофункционални и пресни.
Добре, че красотата е най-вече психологическо състояние. И съществува в съзнанието на оценяващия. Така нашите майки остават вечно красиви, избраничките ни – до гроба са мерилото на вкуса и душата ни.
А сега и за пазарните ни умения в оценката на стоката и изчисляването на нужните инвестиции в нея.
Страшно е, когато необходимите промени в манталитета и живота ни започват от най-лошото. Вярно, никъде не дават колкото хляб, толкова и сирене,казваше баба ми.
Така се юрнахме по магистралата на демокрацията с мерака за повече сирене, отколкото хляб. При това – без труд.
И една система се приема с достойнствата и недъзите й. Като сетне задейства стремежът за минимизацията на недостатъците.
Но твърде много станаха пороците на пазарната икономика и демокрацията, които приемаме лесно. Прекалената представителност на демокрацията, свободата, превърната в слободия, опитите да се настигне и надмине Запада по престъпност, наркомания, бързо остаряване на младите, надделяване на материалното над духовното, победата на меркантилността над любовта…
Част от тази порочност е бързо завладяващата душите на жените пазарност. Давам, казват те – и трябва да получа. Давала любов.
А нима мъжът не дава любов? И – ако приемем това твърдение – значи имаме обикновена продажност. Тя знае, че не обича и иска пари, за да симулира любов.
Е, разбрахте ли тогава защо в заглавието присъства магистралата? Хубавото е, че подобни модерно мислещи млади жени не са много. Лошото е, че са шумни и нагло налагат порочното си мислене като норма за новото време.
Което все пак е добър признак – защото означава, че в тези дами има и остатъчен срам. Та се опитват да скрият някак си усещаната и от тях неморалност.
А любовта си е любов. Израз на чувства . И твърде рядко се появява разумът.
Пазарът пък се гради на разум. И твърде рядко на чувства. Разликата е гигантска, нали?
Е, и това ще го преболедуваме. А напористите пазарни дами… Ами и за тях има място. Виж заглавието.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
Ако все още има жени, които считат, че мъжете са им длъжни, значи страданието им тепърва предстои, защото матриархатът и феминизацията газят бавно и полека лидерството на мъжа. Което аз не подкрепям, но е задвижен процес и не зависи от мен. И защо "опитите да се настигне и надмине Запада" да са проблем на Запада 
