Снегът тихо и пухкаво трупаше, студ бе сковал София, а навън едно малко чернобяло котенце мяукаше силно. То се беше сгушило под терасите на студено-сивия панелен блок построен по времето на комунизма. Животинчето бе гладно и измръзнало. Някой го бе изхвърлил и то бе намерило там прикритие от студа и снега. Хората минаваха и отминаваха. Някои се заглеждаха, други направо подминаваха. Но не и тя!
Петя бе едва на дванадесет годинки и заедно с приятелката си Люси минаха покрай него. Малкото котенце я погледна тъжно и с прималяло гласче измяка с последни сили. Студено му беше, пък и вече се беше уморило да моли за помощ, а помощта не издаваше от никой, и от никъде.
Петя отиде до него, но то не се изплаши. Плахо я подуши и почна нежно да мърка и да ѝ се умилква. Тогава дванадесетгодишната Петя го взе и го прибра в тях. Десет години по-късно, когато Петя напусна родителите си и се премести на квартира, тя си го взе с нея. Квартирата беше по-тясна от стария дом на семейството на Петя, и Карлсон, както го беше кръстила не беше много доволен. Сградата в която се намираше квартирата бе много стара, и котката долови някакви странни, непознати, древни сили и миризми. Той жално измяучи, но стопанката му го гушна, погали ги и го целуна. Как можеше да му е толкова приятно в нейната прегръдка? Карлсон веднага се размаза от удоволствие и почна сладко да мърка галейки ѝ се, и бързо забрави за предчувствията си. Вечерта когато двамата вече подредиха багажа, Петя си легна и загаси лампата. Карлсон веднага се настани в краката ѝ, и почна да се мие. След тежкия ден Петя бързо се унесе и заспа дълбоко. Карлсон когато оправи своя тоалет се сгуши в краката ѝ, и бавно почна и той да се унася. Но още не затворил напълно очите си в мрака светнаха две червени очи. Те бавно се разходиха из помещението. Котарака веднага ококори своите зелено-жълти прожекторчета и забеляза как червените очи спряха загледани в него, а той наистина ги следеше и даже тихо изсъска предупредително. Изправи се и с тихи стъпки се покачи по тялото на момичето заставайки като последна преграда пред опасността. Около червените очи в мрака се материализира черна сянка, блеснаха два реда остри зъби и се показа огнено-горящ език. Карлсон присви уши леко уплашено, а козината му настръхна, опашката му се изпъна и отново изсъска предупредително, но този път придружено с тихо ръмжене. Една черна ръка с дълги остри нокти се протегна към котарака. Но той я избегна умело скачайки на лицето на демона. В последствие бързо издра цялото му лице и с бърз скок се върна тихо на леглото гледайки го злобно. Котарака изсъска отново. Едното червено око бе изгаснало, явно бе избодено и демона се раздвижи шумно. Карлсон обаче не чака дълго и отново скочи на лицето му избождайки и другото му око и съществото изчезна както се беше появило. Карлсон тупна тежко на пода и почна да се ближе миейки се. Демона беше прогонен. Петя се събуди от шумотевицата и виждайки сладкия Карлсон го хвана, гушна го и нежно го погали мислейки си, че котарака страда за стария им дом. После неподозирайки за неговия подвиг, го пъхна при нея под завивката си, а той нежно почна да мърка. Двамата заспаха, а демона не посмя да се върне никога!
В онзи студен снеговит ден под терасите на родния си блок, Петя без да подозира беше спасила един мъркащ пазител от демони...
Костадин Койчев-Kovak
22.12.2023г.
© Костадин Койчев Всички права запазени