Пазителите на времето
Пазителите на времето
- Те са първите осъзнати същества във Вселената, и ще останат последни, защото те са пазителите на Времето...
- Какви Пазители!?! - попита Тя - Нали Времето не съществува!
- От кого Го пазят? - продължи, след като видя погледа му.
- От Демоните, които ядат Времето! За тях То съществува! - каза Той - Но не бива да Го изяждат цялото, ще се получи колапс! Пък и те ще изчезнат заедно с Него!
Те се носеха плавно през пластовете от Време и Той продължи:
- За това са Пазителите, за да има винаги Време за изяждане. За това и Времето не е константна величина и се променя. Потокът Му, ту се забързва по вселенските надолнища, ту се забавя по баирите, дори и спира понякога.
- А, ние сега във Времето ли сме или извън Него? - подскочи Тя.
- Ние сме едновременно в него и извън него, ще ти покажа... - Хвана я за "ръка" и я поведе "надолу" - Погледни там!
Тя проследи погледа му и видя две гушнати тела на огромна спалня.
- Но това сме ние! - Тя усети настръхване и се вкопчи в Него.
- Спокойно! За нас, Там Времето тече бавно и ние си почиваме!
Той я прегърна и я поведе:
- За нас Тук, Времето не съществува! Ела! Ела да ти покажа...
На поляната край ручея играеха деца. Гонеха пеперудите и се смееха...
- За нас Там, Времето тече бързо и неусетно, помниш ли?
- Помня, помня че си сцепих веждата на оня камък! - грейна Тя. - Помня, че плаках много, а ти ме милваше по главата...
- Ела! - Той се спусна рязко към една пеперуда и тя отлетя в страни...
Момиченцето се спусна след нея... и падна, но там нямаше камък!
- Какво направи! Ти промени историята! А сега?
- Сега ти ще плачеш по-малко, а аз пак ще те милвам по главата!
Усмихвайки се, Той я поведе през сивите пелени на Времето...
Край тях Демоните мляскаха неудържими от никого...
Само Пазителите знаеха, как да спасят Времето от изяждане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атанас Коев Всички права запазени