Пазителите на времето

                                   Пазителите на времето


- Те са първите осъзнати същества във Вселената, и ще останат последни, защото те са пазителите на Времето...
- Какви Пазители!?! - попита Тя - Нали Времето не съществува!
- От кого Го пазят? - продължи, след като видя погледа му.
- От Демоните, които ядат Времето! За тях То съществува! - каза Той - Но не бива да Го изяждат цялото, ще се получи колапс!  Пък и те ще изчезнат заедно с Него!
Те се носеха плавно през пластовете от Време и Той продължи:
- За това са Пазителите, за да има винаги Време за изяждане. За това и Времето не е константна величина и се променя. Потокът Му, ту се забързва по вселенските надолнища, ту се забавя по баирите, дори и спира понякога.
- А, ние сега във Времето ли сме или извън Него? - подскочи Тя.
- Ние сме едновременно в него и извън него, ще ти покажа... - Хвана я за "ръка" и я поведе "надолу" - Погледни там!
Тя проследи погледа му и видя две гушнати тела на огромна спалня.
- Но това сме ние! - Тя усети настръхване и се вкопчи в Него.
- Спокойно! За нас, Там Времето тече бавно и ние си почиваме!
Той я прегърна и я поведе:
- За нас Тук, Времето не съществува! Ела! Ела да ти покажа...
На поляната край ручея играеха деца. Гонеха пеперудите и се смееха...
- За нас Там, Времето тече бързо и неусетно, помниш ли?
- Помня, помня че си сцепих веждата на оня камък! - грейна Тя. - Помня, че плаках много, а ти ме милваше по главата...
- Ела! - Той се спусна рязко към една пеперуда и тя отлетя в страни...
Момиченцето се спусна след нея... и падна, но там нямаше камък!
- Какво направи! Ти промени историята! А сега?
- Сега ти ще плачеш по-малко, а аз пак ще те милвам по главата!
Усмихвайки се, Той я поведе през сивите пелени на Времето...
Край тях Демоните мляскаха неудържими от никого...
Само Пазителите знаеха, как да спасят Времето от изяждане.