ПЧЕЛИТЕ В МОЯ ЖИВОТ
Посвещавам на баба си и всички баби - звездички

   Аз не се страхувам от пчелите. И от осите също. Не че не са ме жилили никога, напротив. Случвало се е няколко пъти в живота ми, особено силно в паметта ми се е запечатал споменът за едно ужилване от оса през едно далечно лято, когато бях на осем... Така ми се поду крака, че няколко дни не можех да си обуя обувки, беше ме жилнала точно отгоре над пръстите на левия крак... 
   Но сега друго искам да ви разкажа, моята баба по бащина линия беше светъл човек и мой пръв приятел, с нея имахме тайни, често се случваше да ми каже: 
   -Това да си остане между нас... 
И много я обичах, прекарвах почти цялото лято при нея.... Тя ме научи да пускам въглища против уроки... От дете хващам очи и много ме боли глава след това... От нея за пръв път видях как се кади с тамян цялата къща, че и двора, че и кошарата, дето бяха козичките и често имаше проблеми с тях, не само с мен, от уроки... С нея заедно обикаляхме ъглите на цялата къща, когато бяхме сами, другите, леля ми, чичо ми и стринка ми, жена му, хванали в ръце по една маша и метална лопатка, почуквайки ги една в друга, а баба ми баеше нещо... Бягайте болести и лошотии вдън гори... 
   От нея чух, че Господ не е в черквата и че мъртвите не са в гробищата... 
   Баба ми беше дребна и слаба отрудена селска женица, която си отиде тихо от този свят, не се залежа дълго... Има няма седмица... Беше ми много тъжно... Знаех, че си отива... Бях на 12. Един ден майка ми каза, че баба ми иска да ме види... Отидох... Седнах до леглото й, сърцето ми се късаше... Не заплаках пред нея, а тя сякаш с последни сили отвори очи, обърна глава към мен и ми се усмихна... С тази нейна вечна мила усмивка, която смятам, че наследих... 
   Излизайки от стаята заревах... Хлипайки се прибрах вкъщи... Същата вечер я сънувах... Каза ми:
   -Аз си отивам, но ти няма да плачеш, не трябва, мъката държи човешката душа по средата, ни тук, ни там... Не трябва да тъгуваш за мен, защото аз ще съм винаги до теб. Всеки път, когато видиш пчела, аз ще съм около теб, всеки път когато има опасност за теб, аз ще ти кажа и ще те предпазя, доколкото мога... А ти не се плаши от пчелите, хващай ги леко за крилата и ги пускай навън, често ще влизат при теб в дома ти, където и да си... А аз ще съм с теб винаги! Искам това да знаеш и да не плачеш на погребение ми. Нали съм ти казала, умрелите не са в гробищата. 
   Като се събудих, знаех, че си е отишла. Не бях наясно тогава какво е това да си ни тук, ни там... Естествено разбрах това след време. И изпълних бабината заръка, не плаках, а като се прибрах в моята стая на прозореца ме очакваше една пчела. Хванах я леко за крилата и я пуснах навън, а тя се завъртя пред прозореца ми, връща се към мен няколко пъти и аз с усмивка я изпратих... Отлетя... Така и до ден днешен, говоря си с пчелите, хващам ги и ги пускам, често ми гостуват вкъщи и до сега нито една не ме е ужилила. Вече повече от половин век. 
   А баба ми наистина е с мен, чувам я, будила ме е нощем, когато съм била в опасност, виждала съм я в огледалото, да ми се усмихва, когато съм била щастлива... 
   Да, мъртвите, те не са в гробищата, те са около нас, в нас, трябва само да се вгледаме внимателно и да знаем, че Вселената е една за всички. Да бъдем добри, да правим добро, да живеем според вселенските закони и светът ще стане едно по-добро място... Да се поучим от животът на пчелите... Има какво да научим. Животът е миг и трябва да го живеем, работейки за един добър и смислен житейски път...